12 may 2016, 10:02

Личността, която търсех

  Prosa » Relatos
914 0 0
1 мин за четене

Личността, която търсеше, вече не се намира тук….

Изобличена е реалността, реалността сме ние, реалността е нашето съзнание съсипано от его, догми, и погълнато дълбоко в блатото, бившето езеро на обществото достигнало до гниене. Изобличен е страха, погълнат е, изяден е с гаден вкус, имащ вкус на сурово и напомнящ за Террорррр-раа. Душата ми не е чиста, тя е мръсна и егоцентрична, лишена от всякакъв морал и нечестност, мъртва живееща в движещо тяло, зомбирана която чака своят дълбоко ироничен падеж.

Приемам се като лаболаторна мишка. Но това не е снижение, това е изкуство. Аз съм мен и се гледам отстрани, аз съм учена и аз съм мишката, не харесвам мишката, но харесвам учена, изпитвам удоволствие когато тествам.

Аморализъм, Морал, социопатизъм? Нихилизъм

Няма морал, няма стадии на определимост, няма граници, няма морал. Моралът е излишъкът, който ни пази от самотата, пази ни от тихата истина. Моралът е последван от нашета емоция.  Затова душата ми е празна, няма емоция, последвана от реакции. Краят на лаболаторната мишка е че става негодна, изкуфява или умира, става негодна за своето съществуване, лишена от първичните си реакции и инстинкти. Става жертва на ония социопат дето я тества.

Аз съм танцуващ демон, грозен, но танцуващ.

Искам революция, искам най крайност зло или добро, искам нещо силно което да ме изкара извън рамките на нормалното, извън границите на човешкото съзнание, аз съм болен тип погълнат от своята зависимост. Понякога тялото ми е в паническа реакция без паника. Такава ми е душата, и единственото нещо което ме кара да се засмея или заплача съм аз, просто защото съм самотен…….и част от тълпата.

Винаги съм намирала изкуство в парите.

Парите са онзи наркотик при който всеки човек си ги набавя по различен начин и му действа така. Унижаваш се, лицемерничиш, излагаш себе си, предлагаш плътта си, разума си, създава ти сигурност и щастие, и някак си винаги ти се губят. Парите са вечни, ще живеят по-дълго от хората, те са безсмъртни и винаги ще ги има. Оня гнусен наркотик, който няма да изчезне и ще ни променя в зависимост от личността ни.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гносис Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...