May 12, 2016, 10:02 AM

Личността, която търсех

911 0 0
1 min reading

Личността, която търсеше, вече не се намира тук….

Изобличена е реалността, реалността сме ние, реалността е нашето съзнание съсипано от его, догми, и погълнато дълбоко в блатото, бившето езеро на обществото достигнало до гниене. Изобличен е страха, погълнат е, изяден е с гаден вкус, имащ вкус на сурово и напомнящ за Террорррр-раа. Душата ми не е чиста, тя е мръсна и егоцентрична, лишена от всякакъв морал и нечестност, мъртва живееща в движещо тяло, зомбирана която чака своят дълбоко ироничен падеж.

Приемам се като лаболаторна мишка. Но това не е снижение, това е изкуство. Аз съм мен и се гледам отстрани, аз съм учена и аз съм мишката, не харесвам мишката, но харесвам учена, изпитвам удоволствие когато тествам.

Аморализъм, Морал, социопатизъм? Нихилизъм

Няма морал, няма стадии на определимост, няма граници, няма морал. Моралът е излишъкът, който ни пази от самотата, пази ни от тихата истина. Моралът е последван от нашета емоция.  Затова душата ми е празна, няма емоция, последвана от реакции. Краят на лаболаторната мишка е че става негодна, изкуфява или умира, става негодна за своето съществуване, лишена от първичните си реакции и инстинкти. Става жертва на ония социопат дето я тества.

Аз съм танцуващ демон, грозен, но танцуващ.

Искам революция, искам най крайност зло или добро, искам нещо силно което да ме изкара извън рамките на нормалното, извън границите на човешкото съзнание, аз съм болен тип погълнат от своята зависимост. Понякога тялото ми е в паническа реакция без паника. Такава ми е душата, и единственото нещо което ме кара да се засмея или заплача съм аз, просто защото съм самотен…….и част от тълпата.

Винаги съм намирала изкуство в парите.

Парите са онзи наркотик при който всеки човек си ги набавя по различен начин и му действа така. Унижаваш се, лицемерничиш, излагаш себе си, предлагаш плътта си, разума си, създава ти сигурност и щастие, и някак си винаги ти се губят. Парите са вечни, ще живеят по-дълго от хората, те са безсмъртни и винаги ще ги има. Оня гнусен наркотик, който няма да изчезне и ще ни променя в зависимост от личността ни.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гносис All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...