Личността, която търсеше, вече не се намира тук….
Изобличена е реалността, реалността сме ние, реалността е нашето съзнание съсипано от его, догми, и погълнато дълбоко в блатото, бившето езеро на обществото достигнало до гниене. Изобличен е страха, погълнат е, изяден е с гаден вкус, имащ вкус на сурово и напомнящ за Террорррр-раа. Душата ми не е чиста, тя е мръсна и егоцентрична, лишена от всякакъв морал и нечестност, мъртва живееща в движещо тяло, зомбирана която чака своят дълбоко ироничен падеж.
Приемам се като лаболаторна мишка. Но това не е снижение, това е изкуство. Аз съм мен и се гледам отстрани, аз съм учена и аз съм мишката, не харесвам мишката, но харесвам учена, изпитвам удоволствие когато тествам.
Аморализъм, Морал, социопатизъм? Нихилизъм
Няма морал, няма стадии на определимост, няма граници, няма морал. Моралът е излишъкът, който ни пази от самотата, пази ни от тихата истина. Моралът е последван от нашета емоция. Затова душата ми е празна, няма емоция, последвана от реак ...