Глава 16
Не чаках дълго, преди вратата на стаята да се отвори и Ангел да влезе.
-Време е за речта ви, господин Петров – каза той – готов ли сте?
Изведнъж с ужас осъзнах, че напълно бях забравил да прочета повторно речта. Мислите ми се обсебваха от мисълта за снимката, която сега бе в джоба на сивото ми сако и сякаш щеше да го прогори и да изкрещи на всички, че е в мен. Изправих се от фотьойла, поемайки си дълбоко един успокоителен дъх.
-Готов съм.
-Последвайте ме – каза ми съветникът на Лидера и тръгна към изхода от красивата стая. Последвах го като на сън, докато не можех да се отърся от онези две очи на снимката. Очите на Виктория. На сестра й.
Вървях като робот по коридора към залата, където вече чакаха репортерите за пресконференцията. Влязох вътре – залата бе огромна, всички места бяха заети от хора, които гледаха втренчени към подиума, който в момента бе празен. Зад него на стената стоеше онази буква на Лидерския герб в бяло и златно.
-Репортерите са твои, момче – каза ми Ангел, ...