23 янв. 2019 г., 18:16
15 мин за четене
Глава 23
-Мръсно чудовище!! – разкрещях се аз срещу зелените очи на Лидера, раздирайки гърлото си. Двамата войници ме държаха за ръцете, но аз впрегнах всичките си сили да се изтръгна от тях. – КОПЕЛЕ!!!
Той ме наблюдаваше спокойно с извратена усмивка и тръгна бавно към мен.
-ЕЛА МИ! – крещях аз и се дърпах яростно. Кръвта ми гореше – ела, ще те убия, ще те направя на парчета!!! Ще те разкъсам!! ТИ!!! ТИ!!!
Той се разсмя, зелените му очи заблестяха.
-Добре дошъл, Станимир Петров – каза с ужасния си, дрезгав тембър.
Продължих да крещя, неконтролируемо обзет от омраза и чернота. Не чувах собствените си думи от пищенето в ушите ми, но гневът ми даваше неподозирани сили. Дърпах се, мъжете ме държаха и се взирах в убиеца на душата ми. И крещях. Крещях, сякаш безкрайно.
След известно време, внезапно всичките ми сили ме напуснаха и аз престанах да се съпротивлявам на войниците. Теглото ми се отпусна на ръцете им и за две секунди те бяха единственото, което ме задържаше. Почувствах се сякаш тя ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация