Замисляме ли се, защо нараняваме хората, които в по-голямата си част от живота ни , са ни показали уважение? Даваме ли си сметка на кого какво казваме и кога го правим, защото понякога някоя изречена дума, някакво действие или постъпка би наранил точно тези хора. Защо правим неща, които потъпкат достойнството на другите, а след това се сърдим, когато нещо ни е казано в очите? Каква гордост може да притежава човек, щом се наранява от собствените си грешки?
Понякога се замислям над всичко това и винаги стигам до бездънна яма. В свят, който можем да правим абсолютно всичко, има всякакви начини на комуникация и много бързо и лесно можем да се свържем с хората. Замисляки се за години назад, за хората, с които съм израстнала - т. нар. "приятели", мога само да кажа, че времето прекарано с тях беше един урок, който не разбирах с времето. Оставях себе си да бъда "играчка" в чуждите ръце, общуването им с мен беше една подигравка, стигаше се до унижение на моето собствено Аз. Както казват хората, патим си от добротата и навиността. Позволявах всякакви своеволия над мен, защото живеех в един голям страх, какво ще правя и без тези хора, които имам сега? Кой иска да бъде сам, абсолютно никой. Особено, когато си дете, не желаеш да си стоиш вечно вкъщи с книга в ръка или да слушаш сърдития тон на баща си и майка си, на които им пречиш, когато бездействаш. Когато пораснахме, пътищата ни се разделиха, всеки пое към нови хоризонти - учене, работа, създаване на семейства. Наскоро обаче разбрах, че глупостта на хората, не изчезва, а напротив, тя живее в тях и идва един момент, в който отново я показват чрез дадена постъпка или осъзнато или неосъзнато проявление. Винаги съм гледала коректността в хората, да ги уважавам , да не се налага да използвам лъжи или тактики за да се измъкна от някоя ситуация. Наскоро обаче точно тези хора, решиха да направят едно събиране. Аз разбира се нямах нищо напротив, въпреки здравословното ми състояние, много да не го позволяваше, но заради "доброто" старо време и изминалите години, прецених, че всеки заслужава шанс и че няма нищо лошо в това, да се съберем отново. Събирането се случи, дори не знаех за него. Да видиш снимки в социалната мрежа, където точно хората, които са ти казали, че ще има такова, са усмихнати и щастливи и пишат колко много се обичат, за мен дойде доста рязко и ми стана много тъпо от цялата тази работа. Да кажеш на някого и после да не го поканиш, това показва какво е отношението ти спрямо този човек - тоест няма такова. Когато ти е удобно, тогава го викаш. Не след дълго се направи второ събиране, на което този път бях поканена в последния момент. Отново липса на каквото и да било отношение спрямо човека. Последният момент - да, може би много хора не биха се замислили и биха изтичали веднага, щом се говори за събиране, за забавления с хора, с които някога ти е било забавно. За мен подобно поведение е изключително първично, няма грам стойност в такава покана, получена един час преди събирането/ Не можех да отида, не знам сбърках или обидих някого от тях, но ми е все едно вече а ги познавам, те са си обидчиви, хора, които не обичат да чуват истината в очите, свикнали да властват над по-слабите и да се подиграват с тях, а също и да се приемат постъпките им за нормални. Когато не са искали да ме канят, защо са го направили. Показаха много пъти, че могат да се забавляват и без мен, или просто са имали някаква цел, а дори вече не ме интересува. Дори не бива да има основание човек да се сърди, а по скоро трябва да има покаже как се постъпва и как не се постъпва с хората..Казвайки им всичко това, последваха груби приказки, опитваха се да се защитят , насочвайки вината в мен. че те са имали смелостта да ме поканят, а аз не съм отишла. Не знам какво е правилно да се направи при такива ситуации, но знам едно, когато искаш някой да присъства в твоя живот, трябва да правиш всичко възможно, за да не го губиш. Когато ти е все едно за този човек, просто няма смисъл да го нараняваш. Винаги едната страна ще приеме нещата различно. Не трябва да се постъпва жестоко спрямо невинните хора, когато някога са те уважавали и правили така, че да ти бъе приятно.
Не предавайте хората, които са направили нещо за Вас , когато нещо Ви тежи винаги си казвайте, никой не чете мисли и никой не би искал да остане излъган и наранен. Бъдете с хората, които истински Ви обичат и обичате, не се задоволявайте с тези, които Ви смятат за нещо по-малко от тях.
© Bebcheto bebe Все права защищены