Замисляме ли се, защо нараняваме хората, които в по-голямата си част от живота ни , са ни показали уважение? Даваме ли си сметка на кого какво казваме и кога го правим, защото понякога някоя изречена дума, някакво действие или постъпка би наранил точно тези хора. Защо правим неща, които потъпкат достойнството на другите, а след това се сърдим, когато нещо ни е казано в очите? Каква гордост може да притежава човек, щом се наранява от собствените си грешки?
Понякога се замислям над всичко това и винаги стигам до бездънна яма. В свят, който можем да правим абсолютно всичко, има всякакви начини на комуникация и много бързо и лесно можем да се свържем с хората. Замисляки се за години назад, за хората, с които съм израстнала - т. нар. "приятели", мога само да кажа, че времето прекарано с тях беше един урок, който не разбирах с времето. Оставях себе си да бъда "играчка" в чуждите ръце, общуването им с мен беше една подигравка, стигаше се до унижение на моето собствено Аз. Както казват хората, ...