Липсваш ми

            Липсва ми гласът ти... Липсва ми усмивката ти, която ме караше да вървя щастлива по пътя и да се обръщам назад, за да те погледна отново... Липсва ми блясъкът на очите ти, който сияе дори в моите сънища... Липсваш ми ти! Липсва ми начинът, по който ме караш да се чувствам!

            Липсват ми онези моменти, в които не се нуждаехме от нищо друго – имахме нужда само от себе си и това ни беше повече от достатъчно... Липсва ми сигурността, която имах, когато се намирах до теб – онова чувство, което ми нашепва, че щом съм с теб, няма да ми се случи нищо лошо... Липсват ми твоите прегръдки и думите, които винаги знаеш кога да кажеш... Боже мой, така ми липсваш и сега!!!

            Липсваш ми, страшно - страшно много! Искам да бъда до теб, но не мога, ти си толкова далеч...

            В сърцето ми винаги ще има едно местенце само за теб – недостъпно, запазено от всички останали. Може би така ще те нося винаги със себе си... Ти си част от моите мечти – от онези красиви, но болезнени копнежи... Ако имах толкова могъщи сили, бих преобърнала целия свят, за да бъда до теб! Защото само мисълта за теб ме кара да потръпвам и да ми омекват коленете... Защото само споменът за теб ме кара да се усмихвам... Липсваш ми, как ми липсваш само!

            Липсват ми онези откраднати и скрити погледи... Липсват ми онези твои усмивки... Липсва ми чувството, което изпитвах, когато минеше покрай мен, когато трябваше да събера смелост да те погледна, когато засичах яснотата на очите ти, вперени в мен... Липсва ми това, което изпитвах, когато се обърнех след като си ме подминал, и виждах как ме гледаш... Бях толкова влюбена – като дете, като наивно и глупаво дете... Но бях щастлива...

            Липсваш ми! Всеки ден очаквам да те срещна пак случайно по пътя, макар и отлично да знам, че си много далеч... Всеки път минавам по една и съща улица и очаквам да те зърна там – както преди... Винаги отивам там, където знам, че обичаш да ходиш, и се моля на всички богове да те видя, да чуя гласа ти... Всеки миг очаквам някой да ми каже, че си се върнал, че си тук, толкова близо до мен...

            Липсваш ми! Просто болезнено много ми липсваш вече... В непознатите по пътя очаквам да срещна теб, но те няма, знам...

            Тръгвам... усетила аромата на твоя парфюм, тръгвам след някого, очаквайки да бъдеш ти... Скриваш се зад ъгъла на улицата, аз се усмихвам... Догонвам те и с туптящо сърце те хващам за ръка... Ти се обръщаш... но това не са твоите очи, твоята усмивка, това не си ти... Излъгала съм се... отново... Отново се загнездва в гърдите ми позната болка... Как ми липсваш само!...

            Липсваш ми! Потъвам в спомените, за да бъдеш отново до мен... Градя феерични мечти... Но теб още те няма... Как мога да опазя мястото до себе си, докато се завърнеш?!... Липсваш ми!

            Липсваш ми...