9.06.2009 г., 18:48 ч.

Липсваш ми 

  Проза » Други
27324 3 5
2 мин за четене
Липсваш ми
Липсва ми гласът ти... Липсва ми усмивката ти, която ме караше да вървя щастлива по пътя и да се обръщам назад, за да те погледна отново... Липсва ми блясъкът на очите ти, който сияе дори в моите сънища... Липсваш ми ти! Липсва ми начинът, по който ме караш да се чувствам!
Липсват ми онези моменти, в които не се нуждаехме от нищо друго – имахме нужда само от себе си и това ни беше повече от достатъчно... Липсва ми сигурността, която имах, когато се намирах до теб – онова чувство, което ми нашепва, че щом съм с теб, няма да ми се случи нищо лошо... Липсват ми твоите прегръдки и думите, които винаги знаеш кога да кажеш... Боже мой, така ми липсваш и сега!!!
Липсваш ми, страшно - страшно много! Искам да бъда до теб, но не мога, ти си толкова далеч...
В сърцето ми винаги ще има едно местенце само за теб – недостъпно, запазено от всички останали. Може би така ще те нося винаги със себе си... Ти си част от моите мечти – от онези красиви, но болезнени копнежи... Ако имах толкова мо ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яница Христова Всички права запазени

Предложения
: ??:??