Състоянието му, според докторите, се влошаваше все повече с всеки изминал ден. Но дори те грешаха – влошаваше се с всеки изминал час, всяка изминала минута, всяка изминала секунда. Треска го тресеше между тези оголени стени. Депресия, гроза някаква. Не бе и дума продумал седмици наред, а безсънието го мъчеше все повече и повече.
Полумракът навън започва да се сгъстява. Небето придобива мъртво-черни отенъци. Той насочва погледа си, мрачен и страшен, към мъгливия прозорец. Известно време блуждае из вечерния здрач, после се спира и неговата мечта изплува пред очите му.
Старият град. Макар и никога да не бе го посещавал, той знаеше много за красотата и магическата атмосфера там. Бе слушал, чел... и мечтал. Една мечта, която с годините бе проникнала в душата му толкова дълбоко, колкото да извърви пътя от копнеж до депресия, а накрая – до лудост. Свободата на свободната му воля се бе превърнала в илюзия. Реалността вече не съществуваше. Мислите го отнасяха все натам – към Стария град. Към хо ...