Това циганките-гледачки са особена порода народ. Като котки са – почти не падат по гръб. Ама почти.
Та да споделя и аз по темата в раздел "преживяно"!
Аз лично съм умерено скептичен циник или циничен скептик – както ви се харесва. С други думи, око да види, ръка да пипне. Странното е, че всъщност съм доста склонна да гласувам доверие на агент Мълдър и агент Скъли например. Кой го беше казал?... „Това, че си параноик, не означава, че не те преследват.” Както и да е! Обаче „Досиетата Х” са едно (поне са направени реалистично), а циганките-гледачки, врачки, баячки и т.н. – съвсем друго.
За съжаление или за щастие (все още се опитвам да преценя), очевидно имам физиономия, будеща доверие у този тип хора. Или поне будя у тях убеждението, че съм чиста проба шаран.
И така, бързам за работа през един от градските паркове, когато една такава достолепна дама ме спира, почти хвърляйки се на пътя ми. На токчета съм, така че това може би не е най-умното дело в живота й, но успявам да спра без сериоз ...