27 нояб. 2024 г., 06:26

Лошото не идва само ...

416 0 2
1 мин за четене

Лошото не идва само ...                                                                                                                                                              .                                                                              
Бях учителка в престижната гимназия в Плевен - СОУ "Анастасия Димитрова". И почти десет години от учителствуването ми, най-продуктивни и най-хубави от моя професионален живот, минаха в това славно училище ... Учениците намаляваха, с демографската криза ...   Съкратиха ме, уви. Имаше още съкращения - както и на приятелката ми Марина ...                                                                                                               
Както казва народът, лошото не идва само. Разболях се, преди да ме съкратят от работа. Без болки, с лека депресия, започнах да пълнея. Отидох на лекар, на скенер и после в Окръжна болница. Лекуващата ме лекарка беше Старши асистент в Медицинския Университет и от нея разбрах диагнозата си, (жестока) - цироза на черния дроб. Не повярвах, макар и да бях чувала за вода в корема при тази болест ... Но, лекарката все ме показваше на визитация, пред чуждестранни студенти ...                                                                                                                                                                  След още няколко дни, най-изненадващо ме изписаха от болницата, май безнадежден случай. Самичка си тръгнах - никой от близките ми не очакваше. И като слизах по стълбите, срещнах моя ученичка, (вече студентка медицина), която бързешком ме успокои казвайки ми, че черният дроб се възстановявал ... Тръгнах пак през подземния коридор и внезапно ме заговори възрастна жена. Може би, беше забелязала, как отчаяно вървях и с две-три думи ми вдъхна надежда ...                                                                                                                                                                                             Но, малко преди изхода ме спря и друга жена, с твърде познато лице. Мисля, че Бог я изпрати тогава ... Преди време, с д-р Влахова пътувахме по селата - аз, като учител и тя, като лекар ... Видът ми е бил явно показателен - вкара ме веднага в кабинета си, където работеше на видеозона. Извика и свой колега, с когото също се познавахме от Курса по Английски ... И повече от половин час двамата ме преглеждаха и накрая зявиха, че нямам цироза, а кисти
на далака. Те притискат черния ми дроб и оттам - водата в корема. Отидох и при мой познат - известен хирург, доцент. След обстоен преглед той откри, че кистите ги има на снимките от скенера, но моята лекарка не ги е забелязала. Каза ми също - с операция може да се отстранят ... А от София дойде брат ми Павлин, откара ме в „Пирогов “и там потвърдиха диагнозата.
Благодаря на доцент Ковачев, (днес професор) - той ме оперира и махна кистите, с далака ... Слава Богу, успешна операция! ... Уви, без далак лесно хващам вирусите ... .                                                                                                                                                                                                                                      ДораГеорг                                                                                                                                                                                                                 Със съкращения из автобиографичната повест "От онзи корен - горския...", Плевен, 2023)                                                                

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дора Пежгорска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...