27.11.2024 г., 6:26

Лошото не идва само ...

418 0 2
1 мин за четене

Лошото не идва само ...                                                                                                                                                              .                                                                              
Бях учителка в престижната гимназия в Плевен - СОУ "Анастасия Димитрова". И почти десет години от учителствуването ми, най-продуктивни и най-хубави от моя професионален живот, минаха в това славно училище ... Учениците намаляваха, с демографската криза ...   Съкратиха ме, уви. Имаше още съкращения - както и на приятелката ми Марина ...                                                                                                               
Както казва народът, лошото не идва само. Разболях се, преди да ме съкратят от работа. Без болки, с лека депресия, започнах да пълнея. Отидох на лекар, на скенер и после в Окръжна болница. Лекуващата ме лекарка беше Старши асистент в Медицинския Университет и от нея разбрах диагнозата си, (жестока) - цироза на черния дроб. Не повярвах, макар и да бях чувала за вода в корема при тази болест ... Но, лекарката все ме показваше на визитация, пред чуждестранни студенти ...                                                                                                                                                                  След още няколко дни, най-изненадващо ме изписаха от болницата, май безнадежден случай. Самичка си тръгнах - никой от близките ми не очакваше. И като слизах по стълбите, срещнах моя ученичка, (вече студентка медицина), която бързешком ме успокои казвайки ми, че черният дроб се възстановявал ... Тръгнах пак през подземния коридор и внезапно ме заговори възрастна жена. Може би, беше забелязала, как отчаяно вървях и с две-три думи ми вдъхна надежда ...                                                                                                                                                                                             Но, малко преди изхода ме спря и друга жена, с твърде познато лице. Мисля, че Бог я изпрати тогава ... Преди време, с д-р Влахова пътувахме по селата - аз, като учител и тя, като лекар ... Видът ми е бил явно показателен - вкара ме веднага в кабинета си, където работеше на видеозона. Извика и свой колега, с когото също се познавахме от Курса по Английски ... И повече от половин час двамата ме преглеждаха и накрая зявиха, че нямам цироза, а кисти
на далака. Те притискат черния ми дроб и оттам - водата в корема. Отидох и при мой познат - известен хирург, доцент. След обстоен преглед той откри, че кистите ги има на снимките от скенера, но моята лекарка не ги е забелязала. Каза ми също - с операция може да се отстранят ... А от София дойде брат ми Павлин, откара ме в „Пирогов “и там потвърдиха диагнозата.
Благодаря на доцент Ковачев, (днес професор) - той ме оперира и махна кистите, с далака ... Слава Богу, успешна операция! ... Уви, без далак лесно хващам вирусите ... .                                                                                                                                                                                                                                      ДораГеорг                                                                                                                                                                                                                 Със съкращения из автобиографичната повест "От онзи корен - горския...", Плевен, 2023)                                                                

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дора Пежгорска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...