1 окт. 2005 г., 17:11

Ляльо 

  Проза
1923 0 14

© Лили Спасова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви, за това че ВИ ИМА! Благодаря ви, за това че сте прочели разказа за Ляльо. Обичам ви, защото сте истински и добри.
  • Това е невероятен разказ. Чудно е.
  • Благодаря за този вълнуващ разказ!
    Поздрав!
  • Много хубаво!
  • Как така досега не сам прочела този разказ.Тази доброта,сърдечност!
    Трогната съм !Отличен!!
  • много е хубаво. Толкова много поука има, само трябва да я разберем и да я вземем присърце, за да стане света по-добър. Защото ако сами не помогнем на света да стане по-добър, как да очакваме това от другите. Браво. Получаваш голяма 6 от мене.
  • ЗАМИСЛИХ СЕ КОЛКО СИ УСЛОЖНЯВАМЕ ЖИВОТА, А ЩАСТИЕТО Е В ТОВА ДА РАЗДАВАШ СЕБЕ СИ НА ДРУГИТЕ.
  • Браво , миличка , и моите сълзи се присъединяват към всеобщото възхищение ! ...
  • Страхотно е!!!Много истински написано, много мъдро!!!Докосва те по странен и необясним начин!!!Поздрави!!!
  • Наистина е прекрасно. И за щастие такива хора още има
  • Нямам думи.Тъжно е, но е прекрасно.
  • Благодаря ви, приятели!
  • Силно ме развълнува разказа ти Дара... Красиво и в същото време тъжно.
    Както някой беше казал: научаваме се да ценим добрите хора едва след като ги загубим. Едва тогава осъзнаваме, че са били щастливи, защото са раздавали доброта. Едва тогава спираме да ги съжаляваме за тяхната наивност...
    Дано да има повече хора като твоя Ляльо!

  • Добрите си отиват...мършите оставаме...
Предложения
: ??:??