Госпожа Сълза Христова беше детска учителка. Да, ударението падаше както обикновено – на и. Но кой знае защо, или точно защото, всички я наричаха Сълза ХристОва.

Беше добър специалист, децата си падаха по нея и накъдето и да се обърнеше се чуваше: „Спожо, това, спожо, онова!“ Тя винаги намираше време и желание да ги изслуша, да ги приласкае, да ги обича. Те й отвръщаха със същото.

Случи се така, че през едно лято, по време на годишния й платен отпуск, я извикаха от училището да замества болна колежка. Задачата, която й поставиха бе да бъде възпитател в детски лагер. Но не обикновен, съвсем не. Поверените й деца щяха да гостуват в Дом за такива без родителска грижа. С това поръчението й се усложняваше доста.

Преди да заминат тя обясни, доколкото можа, на поверените й възпитаници с какво ще се сблъскат в дома. Помоли ги да се държат мило и с разбиране към изоставените сирачета.

Пътуваха с автобус и накрая стигнаха до с. Качулка, Сливенско. Сълза Христова бе най-атрактивната от госпожите – около 40-годишна, раждането на трите й деца не се бе отразило никак на фигурата й. Бе малко по-едра за обикновения вкус, но това се дължеше на тежкия й бюст, а не на килограмите. Краката й бяха дълги и стройни, с тънки глезени като при балерините. Но това, което я правеше незабравима, бе подстриганата й на каре черна коса и сините като сапфири ириси на очите й. Нямаше дете от лагерниците, което да не я обожава.

Първата среща на обикновените и необикновените по съдба деца бе повече от успешна. Питомниците й бързо осъществиха контакт със изоставените дечица и между тях се получи силна връзка. Децата, каквито и да са, са си деца. Веднага се отдадоха на игри и забавления, а нашата госпожа бе активен участник в тях.

Особено впечатление й направи един около седемнадесетгодишен тийнейджър. Бе с дълги руси къдри и загадъчни зелени очи, с атлетично тяло на спортист, явно активно се занимаваше със спорт. Изглеждаше по-голям от възрастта си с поне 6-7 години. Това беше Лъчезар Еминов – и отдалече му личеше, макар и светъл, не само по фамилията, че има циганска жилка в кръвта.

Дните минаваха безоблачно и слънчево. Лъчезар бе особено привързан към Сълза, споделяше с нея най-съкровените си тайни и мечти. Тя го приласкаваше като майка и чертаеше пред него светло бъдеще. Разказваше му как ще намери подходящата девойка и ще бъде щастлив с нея. Още повече че му оставаше някаква си година преди да се втурне в цивилния живот.

Една вечер седяха край лагерния огън и наблюдаваха едрите звезди на небето. Както винаги момчето бе до любимата си госпожа Христова. По едно време то я хвана за ръката и тя, усмихната, се обърна към него.

– Госпожо, влюбен съм…

– Това е много добре, моето момче. Коя е избраницата на сърцето ти?

– Вие, госпожо…

Сълза Христова изтръпна. Не това беше планувала за своя фаворит. С отношението си към него искаше поне от малко да компенсира липсата на майчина ласка. Но тя бе сериозна жена, със съпруг и деца. Пък и не си бе помисляла, че може да има връзка с толкова по-млад от нея. Опита се да успокои буйно туптящото си сърце и със мил, но строг глас му каза:

– Лъчко, когато ти говорех, че ще намериш голямата любов, нямах предвид себе си. Това трябва да е момиче на твоите години, с което ще бъдете щастливи и влюбени. А аз коя съм – една застаряваща лелка, която не може да ти предложи нищо. Майчинското ми чувство към теб ти е изиграло лоша шега. През цялото време гледах на теб като на един от синовете си, тъй като те са по-големи. Няма как да се случат нещата, за които си мислиш. Пред теб е бъдещето, аз съм миналото. Очакват ме внуци, а теб – деца. Избий си от главата подобен сценарий и търси щастието в себеподобните си.

Тя стана и се прибра в стаята си. Момчето остана с тъжен, загледан в гърба й поглед.

На другия ден се прибраха по домовете си.

Госпожа Христова сигурно щеше да забрави неприятната от нейна гледна точка случка, ако скоро, може би 6 месеца по-късно, не беше организирана екскурзия до същото място. Когато разбра, че е включена като ръководител, се обърна с молба към директорката Владимирова. Със сълзи на очи й разказа за недоразумението, в което случайно се бе озовала и я помоли да отмени командировката й. Директорката излезе разбран човек и уважи молбата на по-младата си колежка.

После от нея разбра, как Лъчко, видял пристигналия автобус, със светнали зелени очи се качил в него и много разочарован от отсъствието й, попитал къде е Сълза Христова.

Обяснили му, че е болна и нямало да издържи на такъв дълъг път. Момчето, разочаровано и с угаснал поглед, се прибрало в дома и повече не продумало дума с гостите.

Години по-късно Сълза Христова получи от доверен източник информация за него. Известен наш артист, с гей наклонности, се опитал да го осинови. Но някак си двамата не се спогодили и оттогава следите му се загубили…