Госпожа Сълза Христова беше детска учителка. Да, ударението падаше както обикновено – на и. Но кой знае защо, или точно защото, всички я наричаха Сълза ХристОва.
Беше добър специалист, децата си падаха по нея и накъдето и да се обърнеше се чуваше: „Спожо, това, спожо, онова!“ Тя винаги намираше време и желание да ги изслуша, да ги приласкае, да ги обича. Те й отвръщаха със същото.
Случи се така, че през едно лято, по време на годишния й платен отпуск, я извикаха от училището да замества болна колежка. Задачата, която й поставиха бе да бъде възпитател в детски лагер. Но не обикновен, съвсем не. Поверените й деца щяха да гостуват в Дом за такива без родителска грижа. С това поръчението й се усложняваше доста.
Преди да заминат тя обясни, доколкото можа, на поверените й възпитаници с какво ще се сблъскат в дома. Помоли ги да се държат мило и с разбиране към изоставените сирачета.
Пътуваха с автобус и накрая стигнаха до с. Качулка, Сливенско. Сълза Христова бе най-атрактивната от госпожите ...