Любка
Часовникът иззвъня, не жалеше спящото момче. Стефан стана от леглото бавно, протегна сънено ръце, разтърка очите си и съблече нощницата си.
Когато влезе в класната стая имаше само няколко момичета.
- Какво имаме първия час? - попита сънено той.
- Математика - отговори една от тях
- Таааничка, имаш ли домашна? - попита ласкаво ученикът.
- Да! Вземи я от чантата ми.
В това време нахълтаха останалите и огласиха стаята с радостна глъчка. След минути вторият звънец удари и учителят влезе със спокойната си походка.
- Здравейте, ученици... Стефане, оправи си блузата! Петре, не се разхождай из стаята! Кольо, Иване, и за вас е отнася!
Учениците си седнаха по местата, а той отново започна да рисува по дъската своите чертежи.
"Не мога да си представя как може да е толкова прост - мислеше си Стефан - Смята, че всички го разбират и слушат! Да бе, сигурно! Като ги гледам как се улисали в обсъждане на клюките, тъкмо него ще чуят! Този празен даскал много ми напомня на баща ми. И той такъв... А, ...