1 февр. 2022 г., 15:03
5 мин за четене
В онази топла септемврийска утрин, когато за първи път видях Любов, из въздуха трептеше вълнение, защото беше първият ден на гимназията. Всички се побутваха, шептяха и се смееха... освен едно слабичко и ниско момиче встрани. То ту приглаждаше полата си, ту сресваше с пръсти черната си коса. Отидох до него и подадох ръка с думите:
- Здравей! Аз съм Венета.
- Приятно ми е, казвам се Любов. – отвърна то тихо и раздруса леко ръката ми. Когато влязохме в класната стая, я поканих да седне до мен и, когато тя се обърна и ми благодари, в сините ѝ очи блестяха радостни искрици.
В близките месеци ми беше трудно да се сближа с нея, защото беше много затворена. Нейната мълчаливост и потайност обаче ме привличаха, исках да разбера защо е такава.
Покани ме в малката си, но уютна и светла квартира, чийто наем плащаше с парите, изпратени от родителите ѝ, а и ми разказа, че е от малък град близо до Варна, но повече за нея научих чак след новогодишната ваканция. Тогава ме покани в дома си и ѝ бях донесл ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация