Когато отворих вратата на кабинета, Алина се усмихна и каза:
- Здравей, Венета! Радвам се да те видя отново. Ти си Светлин, нали? – тя раздруса енергично ръката му.
- Да, приятно ми е.
Седнахме на канапето и тя попита:
- Е, какво те притеснява?
- Ами... – младежът до мен сведе поглед.- Не съм на себе си и мисля, че това се вижда отдалеч. Не мога нито да спя, нито да се храня нормално. Наскоро разбрах, че майка ми е починала, и получих паник атака. Оттогава ми се е случвало още няколко пъти. Всъщност с мама отдавна не бяхме в добри отношения...
- Защо?
- Защото съм наркоман.
И до днес помня ясно лицето му, когато изрече тези думи. Страшното беше, че изглеждаше изтощен от всичко, на ръба да се примири. Беше тръгнал по пътя на Любов. Какво ли му костваше обаче това признание? В друг контекст думата “ наркоман” не би направила впечатление на хората, защото те просто ще я чуят по телевизията или ще прочетат тревожна статистика за употребата на дрога сред младежите и мисълта за това бързо ще ...