- Какво е това?
- Романтична любов - каза сестра ми и продължи съсредоточено да се лакира.
- Питам за ей това флаконче на масата - уточних. Винаги е толкова разсеяна, все лети в облаците, та не се учудих на отговора. И колко е часа да я бях попитал, сигурно пак щеше така да ми отговори. Пък и е в такава възраст, дето в главата й друго няма...
- Точно за него ти казвам - тя ме погледна снизходително - Ех, брат ми, брат ми... Живееш като истински дивак! От месеци навсякъде се рекламира... А вече я има и по цялата магазинна мрежа.

Е, вярно, наистина съм доста откъснат от медиите. Живея в малка наследствена къщичка извън града, и се чувствам много добре без телевизор, дори и радио нямам. Вестници не купувам от години - за да не се дразня. Изцяло съм се отдал на писането и идвам до града колкото да се видя със сестричката и да понапазарувам едно-друго.

- Виж какво - строго й казах - ако си почнала да взимаш някаква дрога...
- Абе ти не чуваш ли какво ти говоря? - сопна ми се тя - Петкан такъв! Казвам ти, от всеки магазин можеш да си купиш! Иди до супера отсреща, и сам ще видиш!
- И какво да питам? - усетих, че почвам да й се връзвам аз. - Извинете, може ли един килограм любов?!
- Глупости!- сряза ме тя. - Нали виждаш, не е на килограм. Продава се в опаковки, има доста голямо разнообразие...
Телефонът звънна и разбрах, че с разговора ни е свършено. Сега щеше да говори с часове с някоя приятелка.
- Момент само - каза сестра ми на слушалката и се обърна към мен - Сериозно ти говоря, слез да видиш. Толкова не си в час, че вече започвам да се плаша! А, и ми купи цигари!
Побъркала се е, мина ми през ума, докато влизах в супера. И аз с кой акъл...
Добре поне, че жената на касата имаше абсолютно безличния и леко отнесен вид на стара мома. А и нямаше никакви купувачи в момента. Иначе едва ли щях да събера смелост.
Така че, отидох и смело си зададох въпроса. Тя ме изгледа кисело, и тъкмо си помислих, че ще ме нагруби, когато ми се тросна:
- В момента нямаме! Свърши!
Напълно объркан, тъкмо се канех да се измъкна от магазина, когато чух:
- Господине, почакайте, моля!
Симпатично усмихната млада служителка с чипо носле се приближи и тихо ми каза:
- Елате, ще ви покажа, имаме, разбира се, че имаме! Колежката просто...напоследък има някои проблеми... попада на некачествена стока. Кой знае защо, все на нея се случва! Елате с мен!
Спряхме се пред един щанд, отрупан с всевъзможни пъстри опаковки, които не бях виждал досега. На всички имаше по едно голямо червено сърце и различни надписи- "Страстна любов", "Романтична любов", "Бурна любов" ... Брей, да му се невиди... имах чувството, че сънувам!
- Както виждате, доста богат асортимент имаме!- зачурулика кукличката. - Само ги разгледайте и си изберете! - и понеже явно видя смаяния ми изглед, попита: - Да ви помогна ли с нещо?
- Амииии... - заекнах.
Тя само това чакаше. Отприщи се като порой.
- Ето вижте тук - посочи горния рафт. - Най- търсена е "Романтичната любов", винаги се налага да поръчваме допълнително. Добре върви и "Страстната", "Бурната" е на сезони. В смисъл лятото се търси повече, кой знае защо, може би...
- А това какво е? - посочих една по-малко шарена опаковка - Нима и това се търси?
- Разбира се! - усмихна се тя, и продължи да джвака дъвката си. - Нямате си представа колко! Предимно от хора на изкуството, те смятат, че несподелената любов е голям стимул за всеки творец.
Намигна ми.
- Вижте какво пише на опаковката!
"Любовна болка ако избереш
шедьовър знай, ще създадеш!"
Едва успях да потисна истеричния кикот, който се надигаше в мен, но имах чувството, че ако започна да се хиля, няма да мога да спра изобщо. И най-вероятно щях да обидя това любезно мило създание, което точно в тоя момент направи огромен розов балон с дъвката си. Облещих се. Балонът имаше формата на сърце.
Тя изглежда забеляза и това. Много наблюдателна беше.
- Не сте ли виждали? Вървят с "Любов за начинаещи", слабост са ми тези дъвки. Имат страхотно траен аромат, а тези балончета са страшно забавни!
- "Любов за начинаещи", значи... - изграчих.
- Разбира се! Ето тук, вижте!
Погледнах надписа. "Препоръчва се за под 18-годишна възраст".
- А, не се подвеждайте по надписа - прочете тя мислите ми тутакси - Той е предимно с рекламна цел. Вземат я всякакви хора. И млади, и стари. Някои цял живот се учат! А е толкова приятна...
- Аха...и значи има бонус към нея - дъвки...
- Ами да, все пак е предвидена за по-млади хора... Но - тя ме погледна съучастнически и ме дръпна по-нататък- Пушите ли? Ако сте пушач, ви препоръчвам "Порочна любов". Тя върви с цигари, които правят много симпатични сърчица от дима... Доста я вземат!
Сетих се, че сестра ми си чака цигарите. Мина ми налудничавата мисъл да й взема едни такива, но явно вървяха само в комплект със "Порочната любов".
- А какво има там, в онези неразпечатаните кашони?- попитах, защото забелязах такива на най- долния рафт.
- О, това ли... - момичето направи угрижена физиономия. - Боя се, че това е доста позастояла стока. Не се търси особено.
- Не мога добре да видя надписа...
- "Вечна любов"- осведоми ме девойката. - Има цял куп бонуси, всякакви приятни изненади, пробвахме да я продаваме и на половин цена, но... много трудно върви!
- Дайте ми от нея- казах аз, преди още да съм го помислил.
- А-а...сигурен ли сте, господине? - момичето изглеждаше озадачено, но после явно си спомни, че това е в духа на търговската политика на магазина, и ведро каза - Чудесно! Веднага ще отворя кашона, вие само си изберете!
Грабнах една опаковка - големичка беше. Сетих се, че сигурно е заради подаръците вътре, какво ли бяха сложили...
Благодарих на момичето и отидох да платя на касата. Служителката изглеждаше все така недружелюбна, затова набързо взех цигари, платих, и тръгнах да излизам.
- Рестото, моля!- извика зад мен касиерката. - Вземете си рестото!
Дори не се обърнах. Исках да избягам, но...къде да ида, за бога? Какво се беше случило с тоя свят? Докато аз съм седял и съм писал най-прекрасните си разкази за вечната любов, по магазините вече я продаваха. На половин цена.
И искаха да ми върнат ресто...