Изненадах мадам Пелагия дьо Боне с букет гладиоли. А тя ми се стори още по-симпатична, делова, решителна.

Приготвен с вкус и стил обяд, стига да има гладни и обстановката да е малко по-обикновенна, а не чак толкова изискана и буржоазна, бих добавил. Разказваше с истински гняв за пристрастието на хората към пари и вещи, без да са си мръднали и пръста. С нотка на съмнение споделяше, че са се захванали с нещо голямо и дали ще успеят с начинанието си.

- Вече много рядко се намират добри, честни хора Петро. Благодаря ти за грижите за цветя и всичко останало в наше отсъствие. Ето ти възнаграждението, 350 евро за работата и 50 евро за съобразителността ти да вземаш рекламните материали и кореспонденцията ни. Това е стар трик да поставят рекламни материали и да наблюдават дали са там няколко дни, добавят нови и злосторниците са убедени, че в къщата няма никой и действат.

И  тя ми подае банкнотите с изящната си ръка и усмивка.

Как бързо лети времето в приятен разговор с приятни хора.

- Маман, ще оставя колата си тук, а с Петро ще се разходим пеша  до тях .Ще остана при него, знаеш ли снощи спахме на терасата на къщата му, под звездите,... беше великолепно.

Последва смръзяващ поглед от мадам дьо Боне към двама ни.

- Нее,заспали сме с дрехите, само без обувки и чорапи,... а сутринта се събудихме късно и нямаше време, нали не трябваще да закъсняваме за обяд при теб

                Нови дрехи, дамска чантичка и обувки за Артемис, и бавничко тръгнахе към къщи. За къде да бързаме, имаше повече от час до звездите.

- Петро, къде остави онази чанта дето ти я дадох от колата

- В твоята спалня е

- Добре, искам да се преоблека, може  да ползвам отново твоята риза, нали.

Кимнах с глава, щом ти харесва, и се заех с някакви кулинарни измишльотини...

Страхотна е. В моята риза, бели къси панталонки и чарапки, домашни чехли. Косата вързана на две конски опашки, като Пипи късото чорапче. Гърдите й свободни из ризата ми. За пръв път  виждах бедрата й, здрави и стегнати, е няма да казвам чак от сливиците, стегнат прасец и глезен. Не само  поддържано тяло, но и взело най-доброто от различните гени. И е с лъчезарна усмивка.

- Супер си - не се сдържах - Изглеждаш чудесно

Руменина изби по лицето й и сведе срамежливо поглед

- Имаш ли нужда от помощ , Петро

- Готов съм, а и ти си ми на гости - смеех е дружелюбно

На терасата се настанихме по столовете около масата. Приятен аромат на печено сирене и месо се носеше горе. Чашите с бяло вино бяха запотени. Ядяхме скоростно, едва прибърсвахме мазните си устни и отпивахме глътки студено вино.

Под масата закачливо си сигнализирахме с босите си крака. Залисани в яденето не забелязахме кога изкочи луната. Едра и току при нас, ако посегнеш и можеш да я погалиш.

- Колко малко му трябва на човек за да бъде щастлив, нали Петро

Звън на чашите ни подкрепи казаното, а звездите потрепкваха от радост и в очакване.

Тишина и спокойствие. Нали сме под звездния похлупак и лунна светлина, за какво ни е шумотевица.

- Имам и ванилов и шоколадов сладолед - весели казах- По една топка от двата вида, или да оближем сладолед на клечка БОСС

- Оо, първо топките и после клечкатс - смееше се тя

Станах и по навик се загледах в женската пазва. Копченцето на ризата се бе разкопчало и се виждаха части от тях.

Заобиколих зад нея, прихванах с ръце двете й гърди, едри и набъбнали. Разкопчах и по-надолу. Те се повдигнаха току пред лицето ми. Опипвах твърдината им на голо. Артемис не продума, само леко се изпъчи, дишше на пресекулки.

Целувах вратлето й, основата на гърдите й. зъбките й нежно прихапваха ушенцето ми. Тя избута масичката напред, стана и се обърна ъм мен. Поемаше си дъх, целуваше ме, поеме си дъх- целува ме. Ръцете й сръчно разкопчаха ризата ми, копчето и ципа на панталоните ги последваха. Боксерките и панталона ми се свлякоха едновременно, ризата се скупчи до тях. Ризата й допълни купчинката дрехи. Гърдите й бяха пощръклели. Описах с пръст кръгче около панталонките й, копченцето и ципа поддадоха. Езикът ми се заигра около пъпчето й, завираше се за секунда  в него. Ръцете й нежно притискаха глават ми. Белите панталонки и бикини завършиха купчинката дрехи.

Ръцете ни шареха по телата, утните изгаряха от пламенни целувки. Подхванах я за ханша и я повдигнах.Ръцете й се омотаха по врата ми, краката ги последваха около кръста ми. 

Стори ми се лекичка като перце, или лунните лъчи ми помагаха да я повдигна и нося.

Вече стенехме и тръпнехме на леглото. Възглавниците някъде бяха разпиляни. Да, бяхме в безтегловност, лунните лъчи  ни помагаха. Тялото й потрепери неистово, замря и се отпусна придружен от радостен тих стон.

Поспрях така в очакване за еротичен сигнал. И той не закъсня, тялото й се размърда отново, свива и отпуска мускулчетата си. Затихна отново в очакване,... и то не закъсня. Изригнах в нея. Здравата й прегръдка не ме пускаше.

Беше ни приятно така един в друг и немърдащи. Само учестеното ни  душане и ударите на сърцата ни доказваха, че сме живи. Телата ни лъщяха на лунната светлина, а звездите отново потрепкваха, сякаш ни аплодираха.

- Петро, тежа ли ти така

- Не, даже ми е приятно

- Няма ли да...

- Не, не се притеснявай

Колко е по-различно. Да не гледаш часовника, дали ще хвана автобуса, или дали ми е оставил само  точни пари, или е доволен,...дали ще има следващ път, ще ме покани ли отново.

А ние отново лежахме голички, оставяхме се на луната да ни носи и звездите да ни се любуват.

А ние ги гледахме  замечтани и в захлас...

- Артемис, миличка, да си сложим тениски и под завивките. Страх ме е да не задремем, а утрините са хладни

Тя само ме погали в знак на съгласие.

Сложихме си тениски и завивка отгоре, Артемис се свря като малко детенце на топличко в мен.

Сутринта се измуших тихичко, подредих набързо дрехите й и оставих бележка. 

'' Арти, внимавай по стълбите. Обади ми се . Петро ''

Запалих мотора по-надолу по улицата.

               И така започна великото преселение на народите. Тя посещаваше майка си през ден-два. Мадам дьо Боне ни канеше на неделен обяд, ние й отвръщахме със същото.

Кир Тимо охотно се съгласи за нова служителка. Другите момичета в аптеката я приеха радушно, не взима от тяхната заплата, а ги разтоварва от работата. И кир Тимо бе по-спокоен, по-уверен в себе си, по-дружелюбен с всички, нали Джаф-Джаф бе история в живота му.

- Петро, искам да ти предложа нещо - започна сериозно една неделна сутрин Артемис - Дължиш ли някому нещо...

- Не, не дължа и не ми дължат, скъпа ми Артемис, защо, какво те кара да мислиш така - почудих се аз

- Така и предполагах. Знаеш ли, искам повече време да съм с теб, не ни трябват пари, искам да сме винаги заедно. Заплатите от редовната ни работа не ни ли удовлетворяват. Не плащаме наем за жилище или да събираме пари да купим

Разбери, не искам да съм без теб, а и не мога

Премигах изплашено, но тя е права. Нали има приказка '' Очи които не се виждат често, се забравят ''. Всъщност, не ме ли носи течението да работя, едва ли ще векувам на Земята. ако нещо се обърка за в бъдеще, отново мога да работя, нали имам ръце.

- Артемис скъпа, абсолютно си права, трябва по-дълго време да сме заедно, нямаме нужда от нищо. Ще се откажа от нощните смяни, мога да се откажа и от аптеката на Спиро и други дребни работи. Ще си оставя само аптеката на  Тимо, вашата градина и двамата ще работим в моята - изрекох всичко това без колебание и нотка съмнение.

Артемис ме притисна до себе си, обсипа ме с целувки. Очичките й радостно заблещукаха, щастлива сълзичка се отрони от тях. Въздъхна облекчено и усмивка грейна по лицето й.

Не, че се бях занимарил интелектуално, но тримата преоткрихме Мегало мусики, Етники театро, изложби.

Според обстановката, усещах езика си по-богат в общуването с колеги из офиса , но не вирнах нос.

             Също като  ''Четерите сезона '' на Вивалди, сезоните се сменяха. Миришаше на пролет. Цитрусите бяха разцъфнали и ухаеха из градините. Пчеличките се надпреварваха да  жужат и събират нектар. Птичките радостно  чуруликаха по двойки.

Поглеждах смутено часовника в къщи, хвърлях по едно око на подредената маса.

Реших се, до кога да отлагам, ако приеме предложението ми добре, иначе малко много разочарование и пак ще търся вината в себе си. Кутийката с пръстена бях скрил зад вазата с цветя, символично, пролет, цветя и пръстен.

Колата й избуча в двора, клаксона извести, че е пристигнала.

Поех си дълбоко въздух, плеснах се по бузките за червенина.

- Петро...

- Артемис...

- О, момчето ми , успял си да подредиш и масата, само да се преоблека и идвам - смееше се тя

Препречих й пътя.

- Артемис, скъпа моя, искаш ли да се омъжиш за мен - тържествено попитах

Присегнах и взех кутийката, камъчето блещукаше на последните слънчеви лъчи.

От вълнение Артемис изпусна дамската си чантичка.

- Да Петро, искам да стана твоя жена...Защо закъсня толкова с предложението си - с мутиращ от радост гласец говореше

Сложих й пръстенчето, и тя увисна на врата ми със зашеметяаща целувка.

- Петро, Петро, момчето ми Петро, така съм щастлива...

следва част 6