- Арти,хайде преобличай се и да идем да искаме благословията на майка ти, така е редно все пак.
Награбахме бутилки, тортата, продукти разни и вече паркирахме колата пред дома й.
През отворения прозорец се дочуваше пиано
- Мама,... пак е изпаднала в меланхолия, свири на пианото любимите си парчета. Сега ще я изкараме от това й състояние, ще й повдигнем адриналина.
И докато се усетя тя се провикна.
- Мамаан, после ще си досвириш. Идваме с Петро на гости...посрещай гости, мамаан.
Мелодията секна изведнъж. Кирия Пелагия се показа усмихната и гримирана, в блуза, дълъг панталон, домашни обувки. Жена държаща на себе си, не като някои когато си е в къщи да бъде с развисен пеньоар, рошава и подпухнала.
- Я да видя кой нарушава душевния ми мир - смееше се тя - Влизайте де, повторна покана ли чакате?
Пристъпяхме един след друг, Артемис ме подбутваше напред и се криеше зад гърба ми. Стояхме пред нея като студенти на изпит.
- Кирия Пелагия, ние...
- Мамо, с Петро...
Спогледахме се и в един глас. ...