- Арти,хайде преобличай се и да идем да искаме благословията на майка ти, така е редно все пак.

Награбахме бутилки, тортата, продукти разни и вече паркирахме колата пред дома й.

През отворения прозорец се дочуваше пиано

- Мама,... пак е изпаднала в меланхолия, свири на пианото любимите си парчета. Сега ще я изкараме от това й състояние, ще й повдигнем адриналина.

И  докато се усетя тя се провикна.

- Мамаан, после ще си досвириш. Идваме с Петро на гости...посрещай гости, мамаан.

Мелодията секна изведнъж. Кирия Пелагия се показа усмихната и гримирана, в блуза, дълъг панталон, домашни обувки. Жена държаща на себе си, не като някои когато си е в къщи да бъде с развисен пеньоар, рошава и подпухнала.

- Я да видя кой нарушава душевния ми мир - смееше се тя - Влизайте де, повторна покана ли чакате?

Пристъпяхме един след друг, Артемис ме подбутваше напред и се криеше зад гърба ми. Стояхме пред нея като студенти на изпит.

- Кирия Пелагия, ние...

- Мамо, с Петро...

Спогледахме се и в един глас.

- Решихме да се оженим и искаме твоята благословия!

Пелагия дьо Боне, премига няколко пъти и с широка усмивка

- Деца мои, разбира се ДА, така се радвам за вас, вие си подхождате и допълвате взаимно. Бъдете честити!

Последваха прегръдки, погалване по гърба. Хванахме се тримата за ръце, помълчахме така, може би в памет на съпруга й, отишал си така нелепо.

После пийвахме и се гледахме с щастливи очи. През смях се оплаках, че Артемис ме е спряла от работа, и ако напълнея тя ще е виновна. След малко Артемис се извини и изчезна някъде.

- Петро, а не ти ли е мъчно, че живееш другаде, т.е. в Атина.

- Не, кирия Пелагия, домът е там където го чувстваш свой дом, когато до теб имаш човек на който да се опираш, и да бъдеш опора и за него, няма значение къде и как жевееш.

- Прав си  момчето ми, иначе и царския палат ще изглежда само стени и безброй непотребни неща.

Артемис тихичко се приближи до майка си, погали ръката й.

- Маман, оправих стаята си горе, нали Петро може да остане тук

- Разбира се момичето ми - нежно каза тя и щипна бузката  й - Разполагайте се където ви е удобно, милите ми те

           Сватбеното тържество мина, за едни скромно, за нас тържествено. Радостно бе, че и родителите ни си допаднаха. Майка и кирия Пвелагия бъбреха на френски, разглеждаха семейни албуми. Татко обикаляше из двора, поправяше привързаното по дръвчетата или цветята, и се грижеше чашите на двете госпожи да не са празни.

           Акордите на '' Четерите сезона '' на Вивалди, свиреха вече лято. Събота и неделя  бяхме по плажовете. Мама Пелагия идваше понякога с нас на море, но все се оправдаваше, че вече не е за море, чувствала се наедряла, макар тялото й да беше много запазено за годините си, а дали имаше 53 или 55 години...

Спазвахме традицията  за обяд или вечеря у мама Пелагия, тогава тя като млада снаха се чудеше  как да ни угоди и припкаше  да ни обслужва.

Потайно бях освежил всичко горе на терасата, но от залесия и ангажираност в работа не ни оставаше време да се качим

Едва е петък привечер, 19 часа. Ще изненадам приятно Артемис. Извадих белите панталонки, карираната риза, сложих ги на спалнята с надпис '' На терасата съм. Заповядай. Не сме броили звездите. Петро ''

Поглеждах подредените възглавники на импровизираната външна спалня, масичката с бяла покривка, чашите за вино и другите чинийки и прибори. Готов съм.

Колата й избръмча в двора, клаксон, и всичко утихна.

Мииаха 25-30 минути, не е видяла'' поканата '' ми, трябваше да я предупредя поне със СМС.

Туп, туп, туп стъпки по витата стълба. Показа се главичката й, косата й вързана на кокска опашка, огледа се любопитно.

Показа се карираната червена  риза до рамената, врътна се леко, полуразкопчаната риза загадъчно скриваше гърдите й.

Последваха бели къси понталонки и почернели дълги бедра. Късметлия съм..

Грабнах венчето от маслинови клонки и го сложих на главата й

- Заповядайте богиньо - хванах ръкта й и я поведох към столовете. Вървяхме, пристъпяхме тържествено, макар и в лятните си оскъдни дрехи и боси нозе. Все едно бяхме на театрална сцена.

Налях бяло вино, подадох й чаша, звън на стъкло и отпихме по глътка.

- Как сте , богиньо моя - попитах, нали е театър

- Добре, мислех че съм се изгубила е лабиринта от стълби, но  любовта ми показваше вярния път - тихичко изрече тя

Посегнах и разпуснах косата й. Гледахме се така насмешливо, не издържахме и избухнахме в смях

- Ох, така се радвам Петро, че си стегнал всичко тук и ще можем цяло лято да се любуваме на звездите. Наздраве.

Бърборехме си щуротии, смеехме се над тях. Тя стана и се настани в мен на стола. Гърдичките й подканващо се показваха. Зацелувах  едната, другата, настръхнаха. Тя се размърда в мен, погледнах я. В очите й отново оня лунен блясък. Не сме забелязали луната и звездите в притихналото вечерно небе.

- Страх ме е, че столът няма да ни издържи Петро, ще ме пренесеш ли до деглото - шепнеше тя наддигайки се.

И ритуалът за по без дрехи започна. Бавно и мълчешком. Ръцете ни вече галеха голите тела. Стояхме като забити, леко поразкрачени. Тя се извиваше по мен, шепнеше нещо в ухото ми. Нежните й ръце опипваха всичко по мен.

Повдигнах я. Нещата ни се сляха в едно, тя тихичко простена.Понесохме се така към леглото.

Немирни кичурчета коса галеха лицето ми, втъхчетата на гърдите й приятно ме докосваха.

Хоп откесна се  звезда от небето, след малко я последваха втора, трета...

Тя замря за миг,, затихна, преглътна като зажаднял глътка вода и се отпусна върху ми. Внимателно я положих по гръб, тя се поразмърда подканващо. Очите й ме гледаха всеотдайно широко отворени.

Отрази се в тях падаща звезда, втора, трета.

Артемис простена, пръстите й се впиха в гърба ми, мускулчетата й заиграха. Усещах ги. Вече бе късно за всичко.

Нова падаща звездичка се отрази в очите й. Метеоритния поток Леонидите бе съпричастен с нашето щастие.

Луната срамежливо се бе скрила някъде. Самотна звездичка се откъсна от небето с кратка ярка светлинка.

Съзерцавахме всичко това в захлас и замечтани. Нали при падащи звезди, ако си намислиш нещо, желанието ти се изпълнява.

Дали и двамата мислехме за едно и също...

Чистият въздух и любовната умора ни зашеметиха и заспахме прегърнати под завивките.

- Петро - на сутринта продума Артемис - Като разглобена съм. Искаш ли днес да мързелуваме тук горе, вместо да ходим на плаж. И тук има слънце и вода, има теб, има мен.

Разменената целувка бе знак за съгласие. И отново бяхме уморени от любов.

В неделния ден ми се стори Артемис да е малко притеснена, погледне ме, сведе виновно очи.

- Скъпа, добре ли си, днес сме на обяд у мадам дьо Боне, да не забравим - сериозно казах

- Петро, ти си незаменим, притесних се малко, че си забравил, а не исках да ти напомням и да разваля всичко от тези прекрасни вечери.

- Милата ми тя, трябва да правиш и другите щастливи - засмях се искрено - Майка ти си има само нас. Тя толкова време не се е поддала сериозно на някой мъж за да не те разочарова. Хайде усмихни се, дай само да те целуна веднъж и да тръгваме, мама Пелагия ни очаква.

               Обяда-вечеря мина великолепно.

- Мама Пелагия, ще ни посвириш ли - предложих

И преди да получим съгласието й, вече се бяхме настанили на дивана с чаши вино в ръка.

Първите акорди прозвучаха несигурно, тихичко. Постепенно засили звука и темпото. Гледаше някъде замечтано в голямата картина пред себе си. Пръстите й уверено удряха по клавишите. Ричард Клайдерман в рокля,  бих възкликнал. Гледах изящната й фигура, дълги пръсти, кичура бяла коса сякаш тактуваше с музиката.

Усетих ръката на Артемис върху моята. Погледнах я. Очите й бяха насълзени от умиление.

След последните акорди въодушевено заръкопляскахме. Поднесох й чаша вино.

- Великолепно маман, така те искаме с Петро, да си жизнена и радостна. Наздраве маман, Петро.

следва част 7....