12 окт. 2021 г., 23:11

Любов по Черешова Задушница 

  Проза » Рассказы
1139 2 0
49 мин за четене
Тя беше семейна - от къде осем години. Но природата си е природа. Още след първото петилетие на нея и стана, как човешкото същество е силно адатаптивно създание. И с еднаква сила привиква както към лошавината на недостатъците, така и към красивото в добротата.
Вярно ще излезе и онова от дебелите книги, детооо…
Седмата година от брака била критичната.
При тях се потвърди на живо.
Пререканията започваха почти невинно след като второто дете навърши две години и тя трябваше да се върне на работа. Първо се появиха едни малки вихърчета. Като ония есенните! Дето подхващат леките окапали листа издигайки ги на има няма един човешки бой от земята. За съжаление все по-често нещата не спираха само до повдигане на малко прах и сухи листата. Вихрите от скандалите започнаха да ескалират до нива, от които из стаите хвърчаха реплики обилно напоени с цианидова токсичност. Чак да се зачудиш, как изобщо между две човешки същества за по малко от едно десетилетие може да се натаи толкова много неприязън.
На ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ригит Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Неочаквана среща »

7 место

Предложения
: ??:??