7 нояб. 2023 г., 12:21
3 мин за четене
Останах след работа да попълвам формуляри. Коридорът беше празен, но някой пак чукаше на вратата. Отворих готов да се развикам. Пред мен стоеше приведена старица. Стана ми жал и я приех.
- Кажи ми имената си и какви оплаквания имаш.
Едва тогава я погледнах в очите. Беше моето мъниче.
- Любов, нима си ти?!
Усмивката и приличаше повече на гримаса.
- Да, аз съм.
- Не мога да разбера, как за няколко години си толкова остаряла.
- Всеки старее различно, зависи как е живял.
- Няма да те разпитвам повече. Какво те води при мен?
- Боли, много силно боли, ето тук.
Сочеше ми корема си.
- Лягай да те погледна. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация