7.11.2023 г., 12:21 ч.

 Любов-Прераждане 

  Проза
581 5 4
Произведение от няколко части « към първа част
3 мин за четене

    Останах след работа да попълвам формуляри. Коридорът беше празен, но някой пак чукаше на вратата. Отворих готов да се развикам. Пред мен стоеше приведена старица. Стана ми жал и я приех.

- Кажи ми имената си и какви оплаквания имаш.

Едва тогава я погледнах в очите. Беше моето мъниче.

- Любов, нима си ти?!

Усмивката и приличаше повече на гримаса.

- Да, аз съм.

- Не мога да разбера, как за няколко години си толкова остаряла.

- Всеки старее различно, зависи как е живял.

- Няма да те разпитвам повече. Какво те води при мен?

- Боли, много силно боли, ето тук.

Сочеше ми корема си.

- Лягай да те погледна.

Дрехите и бяха безупречно чисти, но пришивани и с кръпки. Странното, че се носеше аромат на свежо пране и треви край нея.

Още щом сложих трансдюсера видях огромен тумор, който бе ангажирал целия корем и навсякъде имаше метастази. Стоях и мълчах, защото такива неща е трудно да ги кажеш.

- Синът ти, къде е?

- В чужбина, а и от години не съм го чувала. Просто, забрави за мен. Виж няма смисъл от тия увъртания, знам че е нещо лошо. Усещам го вътре в себе си, че пие от силата ми, като пиявица.

- Отдавна се познаваме и си единственото нещо в живота ми, което никога няма да забравя. Имаш злокачествен тумор и няма вариант да се оперира. Ще ти изпиша лекарства за болката и нещо да те подсиля, другото е от Бог.

- Не се притеснявай за мен. По-скоро дойдох, за да те видя. Знам, че малко остана.

- Къде живееш сега.

- В мотела, който го преустроиха на старчески дом. Пак ти казвам, ще се оправя сама, пътя нагоре сам го преминаваш. До мен е Бог и той ме подкрепя.

Поговорихме си още малко и я откарах до дома. Беше страшна мизерия вътре, но нейната стая бе чиста и с малко букетче цветя на нощното шкафче.

- Утре пак ще дойда, мъниче.

Тя се засмя.

- Много странен хумор, да казваш на една старица мъниче.

- Ти си, моето мъниче и такава ще си останеш.

Вече близо месец всеки ден бях при нея. Щом свършех работа, обикалях магазините и купувах всичко, което да я направи щастлива. Постоянно ми повтаряше:

- Слушай, ти си луд. Не виждаш ли, че вече няма къде да стъпя и санитарката всеки ден хвърля храна. Много повече радост ми носят разговорите с теб.

Днес отидох, но още на врата ми казаха, че снощи е умряла. Влязох в стаята и я видях, сякаш се беше подмладила с години, а на устните и грееше усмивка.

На другият ден я погребах. Щом работниците свършиха и сложиха кръста, оставих една бяла роза до него. Не плачех. Знаех, че моето мъниче е на по-хубаво място.Вървях между гробовете и в съседният парцел видях нещо до прясно изкопан гроб. В далечината ми се стори, че е куче. Доближих до гроба и там бе клекнало малко момиченце.

- Здравей, мъничката ми. Защо си самичка?

Вдигна към мен разплаканото си лице и ме гледаха същите пъстри очи на Любов. Подадох и малката фея, която пазех.

- Да тръгваме, детенцето ми у дома ще ти е много хубаво.

Мъничето вървеше до мен и животът продължаваше.

 

 

Б.А. - Любовта винаги идва, като малко дете, плаха, невинна и чиста. С годините израства, до мига, в който достига небесата и там е при Този, който я е създал.

© Гедеон Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Вики, Петя, Скити много ми е интересно, дали при повечето хора любовта е дете, може би е старица, а може би дори и минават край нея, защото не виждат плахото и невинно дете. Радват се на бляскавите неща и на ненаситния глад за тях.
    Благодаря ви, че прочетохте разказа.
  • Любовта винаги идва, като малко дете, плаха......
    Така е!
  • Хареса ми поредицата и идеите,които си втъкал.
  • Много си прав, Жабчо. Винаги се връща, в една или друга форма. Поздрави!
Предложения
: ??:??