Останах след работа да попълвам формуляри. Коридорът беше празен, но някой пак чукаше на вратата. Отворих готов да се развикам. Пред мен стоеше приведена старица. Стана ми жал и я приех.
- Кажи ми имената си и какви оплаквания имаш.
Едва тогава я погледнах в очите. Беше моето мъниче.
- Любов, нима си ти?!
Усмивката и приличаше повече на гримаса.
- Да, аз съм.
- Не мога да разбера, как за няколко години си толкова остаряла.
- Всеки старее различно, зависи как е живял.
- Няма да те разпитвам повече. Какво те води при мен?
- Боли, много силно боли, ето тук.
Сочеше ми корема си.
- Лягай да те погледна. ...