Червеникавото небе притъмняваше. Беше горещо и нямаше жива душа. Алекс се огледа уплашено. "Какво е това място, по дяволите?" - помисли си той.
Последното, което помнеше, бе смъртния му миг. Електрически стол. За терористите дори това бе милост. Поне не го измъчваха, както някои от другите заловени.
Изведнъж в далечината се мярнаха два силуета. Приближаваха се. Алекс се надяваше от тях да разбере къде се намира. След няколко минути двойката стигна до него. Мъж и жена. И двамата млади, жената беше много красива. Двамата го гледаха благо. Той не се стърпя и попита:
- Какво е това място?
Жената се усмихна и отговори:
- Нима не се досещаш? Кажи ми тогава, вършил ли си в живота си смъртен грях?
- Да. - промълви той.
- Тогава не можеш ли да се досетиш къде сме?
- Ами... Нима наистина сме в нещо като ад?
- Точно така.
Очите на Алекс се разшириха. Той помисли няколко минути и каза:
- Но това изобщо не прилича на историите за ада. В смисъл... Няма ги варелите с катран... ...