И отново върху белия лист изписвам красиви думи. Можеш да намериш себе си във всяка от тях. Чудя се, от кое желание боли по-малко... кое да избера? Да пожелая, да бъдеш мой или да те забравя? От играта на съдбата кой спечели? Единствено любовта... Взе със себе си всичко, разделяйки ни на две. Винаги ще пази частица от сърцето ми при теб, нали?! Дойде моментът, да сложим всичко на масата. Ще ми платиш ли за болката от теб? Чашите пред нас са пълни с вина вместо с вино. Не искай лед за водата си! Пусни сърцето си вътре... обещавам да има и скреж. Гледаш ме... и какво чувстваш? Очите ми са пълни със сълзи, знам! Но си обещах да плача само от щастие... За това сега ще забравя за сълзите! Забраних си, да говоря за теб... позволено ми е само, да пиша. И за месеци изписах милиони думи за глупавата ми любов към теб. Не мога, не успявам, да изхвърля тази любов... дори проклетата болка не помогна! Поглеждам в менюто. Любовта е за десерт... Ще си поръчам липса за предястие, а болката за основно ще пропусна. Поръчвам предястието и с видимо нетърпение десерта. Сервитьорът си отива... за да се върне след малко с липса в ръка. За Бога, това е нищо сравнение с дълбокия ти поглед! И ти си поръча любов, нали? Пропусна болката като мен. Да бяхме щастливи... да я нямаше липсата... и болка щяхме да поръчаме! Щеше да е възможно, да я понесем. Предястието ни пристига... Червилото ми остана по салфетката, точно като глупавото ти държание в съзнанието ми. А уж цветът беше надежден като любовта ти... но сега и двете ги няма! Приключихме с предястието, чакаме си любовта... Но поръчката се бави. Както винаги се ядоса. Ще си търсиш своето, нали? Викаш сервитьора, за да разбереш какво става. Той идва, а ти веднага питаш, къде ни е любовта. Поглежда те, а след това и мен. Отново се обръща към теб и отговаря на въпроса ти: " Любовта е срещу Вас, господине!" Поглеждаш към мен, а аз глупачката се взирам в теб. От кое ще боли по-малко? Да си тръгна или да остана тук при теб? Навярно ти си моята любов!