И отново върху белия лист изписвам красиви думи. Можеш да намериш себе си във всяка от тях. Чудя се, от кое желание боли по-малко... кое да избера? Да пожелая, да бъдеш мой или да те забравя? От играта на съдбата кой спечели? Единствено любовта... Взе със себе си всичко, разделяйки ни на две. Винаги ще пази частица от сърцето ми при теб, нали?! Дойде моментът, да сложим всичко на масата. Ще ми платиш ли за болката от теб? Чашите пред нас са пълни с вина вместо с вино. Не искай лед за водата си! Пусни сърцето си вътре... обещавам да има и скреж. Гледаш ме... и какво чувстваш? Очите ми са пълни със сълзи, знам! Но си обещах да плача само от щастие... За това сега ще забравя за сълзите! Забраних си, да говоря за теб... позволено ми е само, да пиша. И за месеци изписах милиони думи за глупавата ми любов към теб. Не мога, не успявам, да изхвърля тази любов... дори проклетата болка не помогна! Поглеждам в менюто. Любовта е за десерт... Ще си поръчам липса за предястие, а болката за основно щ ...