аннавлад (Анна Дюлгерова)
186 7607
23 нояб. 2007 г., 10:02

Любовен бумеранг 

  Проза » Рассказы
1184 0 11
3 мин за четене

Момичето се прибра от университета. Предстояха и пет дълги часа до срещата. Не й се стоеше вкъщи. На кого да се обадя - тя прехвърли през ума си няколко телефонни номера. Сети се за Веселин. Отдавна не съм се виждала с него. Сигурно ще се зарадва. Вдигна слушалката и набра номера.

- Ало, ало! - дочу неговия глас в слушалката.

- Веселин ли е? - попита за по-голяма сигурност.

- Мария, ти не си ми забравила телефонния номер? - позна я веднага той. Не можеше да сбърка никога гласа й. Аз също мислех да ти се обадя и да поговоря с теб. Каня те на кафе.

Мария се зарадва на възможността да запълни дългите часове до срещата си.

- О кей. Къде?

- Каня те в квартирата ми. Имам хубаво кафе.

- Добре, Веско, ще дойда! - прие поканата тя.

Затвори телефона, повъртя се из къщи и излезе. Когато звънецът иззвъня, той вече беше загубил търпение. Изтича да й отвори. Мария влезе в стаята. От касетофона се носеше приятна музика. Парчето свърши и започна някакъв блус.

- Ще може ли? - попита с някаква плахост Веселин.

Момичето стана, придърпа полата си и се отправи към средата на полуголата стая, където той вече я чакаше.

- Мари, много се радвам, че дойде! Той пламенно я притискаше в прегръдките си и с устните търсеше нейните.

- Не, недей! Не ме принуждавай да си тръгна - дръпна се Мария и наруши ритъма на блуса.

Момчето направи няколко опита да слее устните си с нейните, но тя настойчиво го отблъскваше. Бързо примирил се с неуспеха той въздъхна и постави ръцете си на раменете й.

- Нещо съм превъртял. Извини ме! Рени беше права.

- За какво е била права? - Рени беше приятелката й, какво ли са си говорили двамата за нея. Мария седна на леглото.

- Веднъж говорих с нея и тя ми каза: "Когато тя те обичаше, ти я отбягваше.  Сега ти я преследваш със същия успех".

- Да, всичко се променя - въздъхна момичето. Бързото нахлуване на неприятните спомени я накара да запали цигара.

Последва доста дълго мълчание. Всичко минаваше пред Мария като на филмова лента - моментът на Боровец, в който осъзна чувствата си към него, след това студентската клетва. Там той се обясни в любов, постигна я и на следващия ден не я познаваше. След една седмица я заведе в едно заведение. Каза й, че не могат да бъдат друго, освен приятели, защото има връзка с друга. Тя му се усмихна. Това беше тъжна усмивка. Не му показа колко трудно и е да приеме това приятелство. Реши никога да не се влюбва отново. После се запозна с другия. Не вярваше, че ще може да обикне пак.

- Мария, аз си бях изградил един идеал за приятелката, която трябва да имам. Разбирам, че съм бъркал. Така съм загубил много неща, така те загубих и теб - гласът му я откъсна от спомените.

Момичето го слушаше, допушвайки цигарата и леко се усмихваше. Веселин продължи своята изповед:

- Знаеш ли, тогава те излъгах, че си имам приятелка!

- Веднага разбрах, че ме лъжеш. Направих се, че ти вярвам!

- Искам да ти кажа всичко. Знам, че за теб то е минало. Прави са хората, когато казват, че всичко на този свят се връща.

- Весо - обърна се Мария към него - тогава ти ми предложи приятелство. Беше ми тежко, но го приех. Сега аз ти предлагам същото.

- Да - той подаде мълчаливо ръката си.

1989 г.

 

© Анна Дюлгерова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??