Любовта
В ден неочакван нежно сияние заслепи очите ми,
тихия пролетен ветрец развя черните ми коси,
подкосиха се краката ми, останах вцепенена,
тялото ми стана леко, понесе го вятъра...
Какво ли се случваше? Сърцето ми биеше лудо,
както никога до сега...
Грейна усмивка на детското лице,
която не можеше да залезе...
Очите излъчваха топлота и енергия.
Какво беше това? Сякаш някой се бе вселил
в моето тяло, но не, това бях аз, но сърцето ми,
щастливо прескачащо, придало изпълнения
с живот вид на лицето ми, беше пленено...
- Какво щастливо и жизнерадостно момичe! -
възкликваха хората!
Кой бе сторил това с мен? Кой ме беше
променил така, че никой да не може да ме познае?
Кой ли? Само една всемогъща сила можеше да го стори!
Да, това беше тя - Любовта!
тихия пролетен ветрец развя черните ми коси,
подкосиха се краката ми, останах вцепенена,
тялото ми стана леко, понесе го вятъра...
Какво ли се случваше? Сърцето ми биеше лудо,
както никога до сега...
Грейна усмивка на детското лице,
която не можеше да залезе...
Очите излъчваха топлота и енергия.
Какво беше това? Сякаш някой се бе вселил
в моето тяло, но не, това бях аз, но сърцето ми,
щастливо прескачащо, придало изпълнения
с живот вид на лицето ми, беше пленено...
- Какво щастливо и жизнерадостно момичe! -
възкликваха хората!
Кой бе сторил това с мен? Кой ме беше
променил така, че никой да не може да ме познае?
Кой ли? Само една всемогъща сила можеше да го стори!
Да, това беше тя - Любовта!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодора Николова Все права защищены
