Aug 29, 2006, 2:28 PM

Любовта 

  Prose
1222 0 4
В ден неочакван нежно сияние заслепи очите ми,
тихия пролетен ветрец развя черните ми коси,
подкосиха се краката ми, останах вцепенена,
тялото ми стана леко, понесе го вятъра...
Какво ли се случваше? Сърцето ми биеше лудо,
както никога до сега...
Грейна усмивка на детското лице,
която не можеше да залезе...
Очите излъчваха топлота и енергия.
Какво беше това? Сякаш някой се бе вселил
в моето тяло, но не, това бях аз, но сърцето ми,
щастливо прескачащо, придало изпълнения ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Николова All rights reserved.

Random works
: ??:??