Първият ми истински допир с красотата на България бе, когато бях на 8 години (лятото през 1982 г.) и за първи път видях морето – синьозеленият му цвят ми подейства успокояващо и въпреки, че бях дете, с часове се взирах във водата (от идването ни на плажа до тръгването ни).
За първи път отивах на летен лагер и за мен момента с допира до солената вода ми се стори специален. Явно бях от т. нар. „подходящи” деца, когато живееш в социален дом, специален за деца с физически увреждания, винаги се надяваш, както се казва „да се вредиш” в подходящите редици. Имаше деца, които за съжаление никой никъде не ги водеше. Една от приятелките ми бе едно от тези деца, обещах ѝ ако мога да ѝ донеса нещо от морето.
Спомням си, че цвета на водата толкова ме завладя, че възкликнах на една от учителките, че това не бива да се нарича Черно море, а ТЮРКОАЗЕНО море. Тя се учуди, че на моята възраст използвам такива думи, разказах ѝ, че от учителката в предишния социален дом знам за нея и много харесвам не само ...