Беше ранна пролетна утрин, все още хладно, но Ава вече бе станала и разтворила широко прозорецът, тя вдишваше от свежестта която нахлуваше отвън.
Насред стаята ѝ, върху меката си постелка лежеше нейният най-добър приятел, Лабрадорът Вооз, който не пропускаше нито едно нейно движение. По някакво стечение на обстоятелствата и двамата носеха библейски имена. Преди да се роди Ава, майка ѝ бе започнала да чете Светото Писание и си хареса името, което всъщност не бе точно на жена, а име на един от народите, заселили се в Самария, някогашната столица на Израелското царство.
Малко преди Ава да навърши двайсет години получи някакво възпаление на очният нерв и зрението ѝ постепенно започна да намалява, докато една сутрин тя се събуди напълно сляпа. Лекарите нямаха обяснение, казаха, че това просто се случва, понякога лечението е успешно, друг път не! И така, вече десет години Ава живееше със своята слепота, но се бе научила да се обслужва абсолютно сама, въпреки, че с нея бяха родителите ѝ. Тя н ...