Любовта се ражда напролет
Беше ранна пролетна утрин, все още хладно, но Ава вече бе станала и разтворила широко прозорецът, тя вдишваше от свежестта която нахлуваше отвън.
Насред стаята ѝ, върху меката си постелка лежеше нейният най-добър приятел, Лабрадорът Вооз, който не пропускаше нито едно нейно движение. По някакво стечение на обстоятелствата и двамата носеха библейски имена. Преди да се роди Ава, майка ѝ бе започнала да чете Светото Писание и си хареса името, което всъщност не бе точно на жена, а име на един от народите, заселили се в Самария, някогашната столица на Израелското царство.
Малко преди Ава да навърши двайсет години получи някакво възпаление на очният нерв и зрението ѝ постепенно започна да намалява, докато една сутрин тя се събуди напълно сляпа. Лекарите нямаха обяснение, казаха, че това просто се случва, понякога лечението е успешно, друг път не! И така, вече десет години Ава живееше със своята слепота, но се бе научила да се обслужва абсолютно сама, въпреки, че с нея бяха родителите ѝ. Тя никога не роптаеше, не показваше недоволство, просто се научи да живее по този начин. Вооз се появи още когато Ава виждаше, но тя изпита силна нужда от някой, който да е непрекъснато около нея и да я обича безрезервно, като не поставяше под съмнение любовта на родителите си. Малкото кутре зае специално място в нейното сърце, а тя, в неговото. Нарече го Вооз, сякаш беше неин покровител, също като Вооз от книгата „Рут”, който я обикна и я избави от неволите ѝ.
Всяка сутрин Ава ставаше рано, проветряваше стаята си, закусваше нещо леко и заедно с верният си приятел и водач излизаше на разходка, предимно ходеха в парка, където се чуваха различни звуци, приятни за слуха. Сега нейните възприятия за околният свят се бяха променили из основи, чуваше неща, на които преди това не бе обръщала никакво внимание, обичаше да си представя всичко в детайли, сякаш рисуваше картини в съзнанието си. След продължителна разходка сядаше на пейката, която бе най-близо до езерото, понякога носеше със себе си торбичка със стар хляб който даваше на патиците, те я наобикаляха а тя се усмихваше докато ги храни. Вооз стоеше кротко до нея, дори и не си помисляше да ги гони, както биха направили доста други кучета, но той бе добре обучен, неговата задача беше да се грижи за Ава и да внимава за нейната безопасност. Винаги знаеше какво следва, познаваше нейните движения и реакции а тя му вярваше на сто процента.
Един ден до пейката приближи млад мъж, почти на нейната възраст, пристъпи бавно, загледа се в Ава, а Вооз наостри уши и не отместваше погледът си от него.
След няколко секунди мълчание, той заговори:
– Извинете, дано не ви притеснявам, мога ли да седна до вас...
– Разбира се! – усмихна се Ава и погали кучето по главата, сякаш за да се увери, че той е там и всичко е наред.
В началото и двамата мълчаха, но в един момент младият мъж реши да се представи. Запознаха се и от дума на дума проведоха съвсем непринуден разговор, той ѝ сподели, че често ги засича в парка и са му направили силно впечатление. Всъщност, Ава беше много нежно и красиво създание, имаше черна дълга коса, леко чуплива, и бяла кожа, почти прозрачна. Обличаше се семпло, но много елегантно, за това разчиташе на майка си, която бе нейният верен консултант.
Срещите започнаха да зачестяват, в началото уж случайно, а след време се уговаряха и се разхождаха заедно. На него не му пречеше, че излиза със сляпо момиче, а тя, въпреки, че не го вижда, усещаше доброто му сърце и сякаш не искаше да се разделят. Нищо друго не бе от значение! Говореха си дълго и за различни неща, личеше си, че той е отегчен до болка от разглезени и капризни момичета, които имаха всичко материално, но в тях зееше една голяма празнота, приемаха живота си за даденост и нещастието беше пълно! А разговорите с Ава му доставяха такава радост, той никога не чу тя да се оплаква от нещо, още повече от състоянието си, слушаше я с притаен дъх, харесваше му нейната усмивка, която озаряваше лицето ѝ, сякаш се появява слънчев лъч, който стопля душата.
– Усещаш ли това! – попита Ава веднъж – Дърветата се разлистват, чуваш ли!
– Той се загледа в короната на едно дърво и забеляза, че наистина е започнало разлистване, дори някъде вече се бяха появили розови цветчета.
Слепотата на хората всъщност не бе в техните очи, тя изглеждаше по друг начин, заемаше осезаемо място в душите им, имат всичко за да са щастливи, но не го виждат, все търсят ли, търсят нови и нови неща, купуват си скъпи вещи, робуват им и продължават да са нещастни!
Той я прегърна силно, просълзи се, но тя не видя сълзите, усети как сърцето му бие учестено и се сгуши в необятната му прегръдка. Вооз стоеше изправен плътно до нея и само наблюдаваше. Ава преливаше от щастие, тя откри още една сродна душа, освен кучето. За пръв път в живота си бе влюбена и не и трябваха очи за да го знае!
© Руми Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ти, Ели!
-
Много хубав разказ, трогна ме! Поздравления, Руми!
-
Руми, благодаря сърдечно!
-
Лъха нежност, пролет и любов! Поздравления Руми, за перото ти!
-
Мариана, благодаря, че си надникнала!
-
Мария, не знам какво да кажа, твоето присъствие винаги ме прави щастлива и ме кара да се усмихвам! Аз също те прегръщам и ти благодаря!
Гавраиле, радвам се, че тази тема ти е въздействала! Благодаря от сърце! -
Една затрогваща тема която вълнува сърцето.Свят който ние зрящите не познаваме.А в него сигурен съм и чувствата са цветни.Руми,със своята чудесна проза ти ме накара да мисля че е така.
-
Чудесната ти творба отново доказва ,че написаното е излято с красивата нежност присъща
за теб, Руми! Много силно ми въздействаха тези редове:
"Слепотата на хората всъщност не бе в техните очи, тя изглеждаше по друг начин, заемаше осезаемо място в душите им, имат всичко за да са щастливи, но не го виждат, все търсят ли, търсят нови и нови неща, купуват си скъпи вещи, робуват им и продължават да са нещастни!"
Понякога ние виждащите не оценяваме достатъчно живота си, а хората без зрение виждат и невидимото. Поздравявам те и те прегръщам скъпа, Руми! Страхотна си! -
Изключително много ме трогнаха коментарите ви, скъпи приятели, всяка една ваша думичка ме докосна! Бъдете вдъхновени през новата седмица!
-
Вече не мога да кажа кое по-добре правиш-проза или поезия....И двете са достойни за възхищение,мила Руми.....И разказите ,както и стиховете не са прекалено дълги,затова подържат страхотен интерес! Поздравления!!
-
С Младен! Думите не стигат, прекрасна си...
-
Поезия в проза. Хареса ми...
-
Толкова романтика и красота има в твоя текст, Руми! Два свята се докосват - светът на сляпата Ава и на мъжа, който я открива като нова вселена. Спомних си за филма "Проглеждане" с Вал Килмър и Мира Сорвино. Там имаше аналогична връзка с разменени полове. Но вярното куче в твоя разказ подсилва усещането за автентичност. Поздравявам те за написаното!
-
Поздравления за написаното,Руми! При хора ощетени от едно осезание,в случая-зрението, природата ги обдарява със силни други възможности-слух, обоняние, както и памет... Незрящите хора са доста сръчни: като знаем какви музиканти и певци има сред тях!
Много ми хареса темата!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
