Розовият маникюр на Доника започваше да почуква по масата с все по-бързо темпо.
-Извинявай, само да ти напомня, че обикновено дискотеката затваря някъде към два през нощта. Имаш време, не бързай толкова…
Виктория с пъшкане смъкна дантелената блузка.
-Тц, не тая…
Доника възмутена я почука с показалец по главата.
-Е, к`во беше сега това?... Какво й е на блузата?
-Впива ми се в „балкона“
-Тъпчо, това се иска.
-Хайде, моля ти се… - промърмори Виктория и при представата как ще фокусира всички погледи върху деколтето си, пламна. Дискотеката, която тя поначало не харесваше и ходеше пряко волята си само заради Доника, събираше около сто и тридесет души. Само че досега в тази сметка не влизаха и ен брой войници.
Доника сложи ръце на кръста си и свъси вежди.
-Не, наистина се налага да взема нещата в свои ръце и да обясня туй онуй на Дани.
-Какво да обясниш? – приятелката й вадеше дрехи от гардероба , разсеяно ги оглеждаше и ги хвърляше на леглото. ...