- Бях луд по теб. Още от момента, в който те видях... - Дейви се засмя, а обецата на устната му проблесна. Ейдриън беше забравила този блясък. Колко жалко...
- Ако знаеш колко проблеми ми донесе...
- Ами, всъщност знам!
И двамата избухнаха в смях. Ейдриън за малко не заля Дейви с капучиното, което, незнайно защо, ги накара да се смеят още по-силно.
- Още помня лицето ти, когато дойде да ми кажеш,че сте скъсали.
- Дейв, спри да се смееш!
- Съжалявам, просто... Ха-ха...
- Не, не съжаляваш! Дейви!
- Не, наистина... Ох... Джоузеф, нали? Футболистчето...
- Виждам, че въобще не си се променил, Дейв. - Ейдриън се опита да изглежда сериозна, но се подсмихваше.
***
На вратата се звънна. Джоузеф сигурно беше вече отишъл на тренировка и тя трябваше да стане и да отвори. Ах, как мразеше това... Косата ú беше пълна бъркотия. Носеше любимата си пижама - розова, с малки пухкави мечета. Чудеше се кой може да бъде толкова рано. ...