Ади се беше загледала в здравите татуирани ръце на Дейвид, които я изумяваха всеки път, когато ги погледне, въпреки че за толкова време трябваше вече да е свикнала с тях. Те бяха в пълен контраст на нежната му личност, но пък и бяха неразделна част от същността му.
- Спри да си гризеш ноктите, Ади. - Ейдриън излезе от транса, чувайки този така обичан глас.
- Не ги гриза!
- Видях те.
- Не е вярно, Дейви!
- Кой е наред? - попита Кристина, поглеждайки към другите. Никой не й отговори. - Тогава може аз да започна?
- Давай.
- Това е една от любимите ми истории. Обожавам как завършва... Разказва се за Едгар, който плавал с гондолата си по каналите на Венеция, когато чул ужасяващ писък. Продължил да плава, докато стигнал до някакъв мост, свързващ двореца на богата венецианска фамилия и градския затвор. Красива висока жена, загърната само с бяла копринена нощница, стояла пред вратата на двореца и се взирала в отсрещната страна на канала. Едгар дочул, че в студената мрачна вода е паднало детето ...