29.10.2007 г., 14:47 ч.

Малка нощна история- История 8 

  Проза » Повести и романи
1175 0 2
4 мин за четене
 

 

Ади се беше загледала в здравите татуирани ръце на Дейвид, които я изумяваха всеки път, когато ги погледне, въпреки че за толкова време трябваше вече да е свикнала с тях. Те бяха в пълен контраст на нежната му личност, но пък и бяха неразделна част от същността му.

- Спри да си гризеш ноктите, Ади. - Ейдриън излезе от транса, чувайки този така обичан глас.

- Не ги гриза!

- Видях те.

- Не е вярно, Дейви!

- Кой е наред? - попита Кристина, поглеждайки към другите. Никой не й отговори. - Тогава може аз да започна?

- Давай.

- Това е една от любимите ми истории. Обожавам как завършва... Разказва се за Едгар, който плавал с гондолата си по каналите на Венеция, когато чул ужасяващ писък. Продължил да плава, докато стигнал до някакъв мост, свързващ двореца на богата венецианска фамилия и градския затвор. Красива висока жена, загърната само с бяла копринена нощница, стояла пред вратата на двореца и се взирала в отсрещната страна на канала. Едгар дочул, че в студената мрачна вода е паднало детето на тази красива дама. Зачудил се защо тя не гледа към водата, за да търси детенцето си, а гледа право напред. Много мъже се гмуркали в търсене на отрочето й, но без резултат. През прозореца гледал съпругът на жената, но той не изглеждал дори малко развълнуван. Изведнъж лицето на дамата светнало. От другата страна на моста се появил не много висок мъж, който, без да се колебае, скочил във водата. След няколко секунди се появил с детето на ръце. Приближил се към жената, а тя не откъсвала поглед от него и дори не поглеждала към детето си. Една прислужница го поела от ръцете на мъжа и влязла в двореца. Красивата дама леко се усмихнала и казала: ‘Ти победи. Утре, преди изгрева, на нашето място.' След което също се прибрала. Джентълменът се нуждаел от превоз и Едгар му предложил да се качи в неговата гондола. Всъщност това било лорд Байрон, с когото едва се познавали. Лорд Байрон бил красив мъж, с гарваново черна къдрава коса, дълбоки лешникови очи, идеален нос и леко издадена брадичка - бил по-красив дори от древногръцка статуя.

 -Гарваново черна коса, издадена брадичка... На кого ли ми напомня? - Ади присви устни в наперена усмивка и стрелна с поглед Дейви.

 -Ммм... мисля, че съм по-хубав от него - отвърна той.

- ... каза съвсем скромният Дейви Хавък. - добави Джейд.

Ейдриън се засмя и погали Дейвид:

- Ама разбира се, че си, миличък!

Крис продължи:

- Едгар и лорд Байрон се заговорили и лордът го поканил на обяд следващия ден. И така, на следващия ден Едгар отишъл в дома на лорд Байрон. Още при влизането си бил зашеметен от красотата и богатството на стаята, в която се намирал. Всичко блестяло сякаш в златна светлина. Лордът му обяснил, че в този дом е вложил най-съкровеното от душата си и това било причината да е толкова богато украсен. Едгар бил първият човек, освен самия Байрон и слугата му, който виждал този дом. Лордът го развел из къщата, а Едгар бил запленен от богатата колекция картини и скулптури. Най-после спрели пред една стена, покрита със завеса. ‘А това е най-свещеното нещо, което притежавам' прошепнал лорд Байрон и дръпнал завесата. Пред очите на Едгар стоял разкошен портрет в цял ръст на дамата от двореца пред моста. Отново била загърната в бяло и изглеждала по-прекрасна от всякога. Лордът тъжно се обърнал към Едгар и му подал чаша вино. Вдигнал тост за несправедливия живот. След като изпили виното до дъно, лордът внезапно паднал върху красиво абаносово кресло. Точно в този момент в стаята връхлетял слугата, съобщавайки ужасна новина - прекрасната дама била намерена мъртва тази сутрин и явно се била отровила. Едгар бил потресен. Опитал се да събуди Байрон, за да му съобщи какво е станало. Но колкото и да се опитвал, не могъл да го събуди. С ужас погледнал към чашата на лорда и видял, че отвътре цялата била почерняла. Вгледал се в красивите черти на лицето му и осъзнал, че лорд Байрон също бил умрял.

- Класика... - Дейви се усмихна по онзи начин, когато обецата на устната му проблясва, а очите му се изпълват със същия блясък; толкова странно, толкова необикновено, толкова красиво...

- Не е толкова страшна, но пък е направо вълшебна! - каза Крис.

- Криси, невероятна е! - казаха Джейд и Ади в един глас.

- Наистина - потвърди Дейвид.

© ГВ Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ох и аз,нямам търпение
  • вълшебно, както винаги... +6
    и все пак съм нетърпелива да разбера онуй нещо, дето само Дейви и Джейд го знаят... :D
Предложения
: ??:??