23 июл. 2006 г., 23:27
Малкото цвете
2 мин за четене
Аз съм малко цвете... Случайно попаднах в твоята градина.
И аз не помня как,един ден просто се събудих там...-насред
многото цветя.В началото не виждах останалите.Чувствах се
единственото и най-красиво цвете.
"Ах,колко е хубаво тук!"-помислих си аз! Така започнах да
живея.Там...в голямата градина пред дома ти.Всеки ден чаках
да те видя как минаваш.Чаках,чаках..просто да минеш ти.-да
полееш всички цветя,да ни погледаш,да се порадваш на всяко
едно от нас и после отново да си отидеш. А отсреща в дома
ти,там имаше саксия,в нея стоеше още едно цвете.Но то не
беше като нас,не беше като останалите,онези които бяха в
градината ти.То бе различно.Ти не спираше да се любуваш на
красотата на това цвете,не спираше да го даряваш с любовта си-постоянно.
Сякаш...сякаш то беше по-специално от другите.
Ден след ден,гледайки как отделяш повече любов, как се
грижиш за това цвете, нещо в мен умираше..Но какво можех да
направя.Аз бях едно малко градинско цветенце,жълтичко
цветенце.Как исках да се радваш и на мен така... като на
онова красиво екзотично растение.Онази палма-така висока,
с дълги изящни листа..Тя стоеше там,до прозореца в спалнята
ти..толкова близо до теб,и когато спиш и когато си буден.
Винаги там! Та около самата мен в градината имаше още
толкова много цветя!-Големи,малки!И всичките толкова
красиви.Дори с тях не можех да се сравнявам,та с нея ли..
Една нощ наблюдавах небето.Там съзрях ярко греещата луна
и хилядите разпиляни около нея звезди.Така бяхме и ние-
ти,аз и всички останали цветя..Да,ти даваше любов на всички,
но еднно цвете обичаше повече.Сякаш то бе твоето слънце.
Започнах да увяхвам.Вече не знаех защо,но не бях щастлива,
че съм в твоята голяма градина..Не бях щастлива,когато ти
идваше сутрин,защото после пак си отиваше.ИСкаше ми се да
чуя,че може и да не съм единственото цвете в твоята градина,
но съм най-красивото.Ала не чух такива думи. Такава бях още
от началото - едно от многото цветя в твоята голяма градина.
В градината да,в нея имаше място за всички цветя...но до
прозореца в стаята ти имаше място само за едно! Защо аз не
бях това цвете,защо не аз...
И аз не помня как,един ден просто се събудих там...-насред
многото цветя.В началото не виждах останалите.Чувствах се
единственото и най-красиво цвете.
"Ах,колко е хубаво тук!"-помислих си аз! Така започнах да
живея.Там...в голямата градина пред дома ти.Всеки ден чаках
да те видя как минаваш.Чаках,чаках..просто да минеш ти.-да
полееш всички цветя,да ни погледаш,да се порадваш на всяко
едно от нас и после отново да си отидеш. А отсреща в дома
ти,там имаше саксия,в нея стоеше още едно цвете.Но то не
беше като нас,не беше като останалите,онези които бяха в
градината ти.То бе различно.Ти не спираше да се любуваш на
красотата на това цвете,не спираше да го даряваш с любовта си-постоянно.
Сякаш...сякаш то беше по-специално от другите.
Ден след ден,гледайки как отделяш повече любов, как се
грижиш за това цвете, нещо в мен умираше..Но какво можех да
направя.Аз бях едно малко градинско цветенце,жълтичко
цветенце.Как исках да се радваш и на мен така... като на
онова красиво екзотично растение.Онази палма-така висока,
с дълги изящни листа..Тя стоеше там,до прозореца в спалнята
ти..толкова близо до теб,и когато спиш и когато си буден.
Винаги там! Та около самата мен в градината имаше още
толкова много цветя!-Големи,малки!И всичките толкова
красиви.Дори с тях не можех да се сравнявам,та с нея ли..
Една нощ наблюдавах небето.Там съзрях ярко греещата луна
и хилядите разпиляни около нея звезди.Така бяхме и ние-
ти,аз и всички останали цветя..Да,ти даваше любов на всички,
но еднно цвете обичаше повече.Сякаш то бе твоето слънце.
Започнах да увяхвам.Вече не знаех защо,но не бях щастлива,
че съм в твоята голяма градина..Не бях щастлива,когато ти
идваше сутрин,защото после пак си отиваше.ИСкаше ми се да
чуя,че може и да не съм единственото цвете в твоята градина,
но съм най-красивото.Ала не чух такива думи. Такава бях още
от началото - едно от многото цветя в твоята голяма градина.
В градината да,в нея имаше място за всички цветя...но до
прозореца в стаята ти имаше място само за едно! Защо аз не
бях това цвете,защо не аз...
© Ааа Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Много красиво,Ади.Отново поздрав най-сърдечен от мен.Няма нужда да казвам за 6-та , ти си я имаш.Но да ти кажа нещо за горкото малко цветенце...Дано тази тъжна , но и с много реалност в нея, да не се е случила на тебе самата.Ще е много жалко!Пази се от такива големи цветя, според мен са без чувства , но тези които умеят да обичат-биват наранявани от такива като тях.Поздрав!
-
абе друго си е да си едно хубаво цветенце ане обикновенна палма.защото дори да те откъснат и да ти се порадват за 5 минути ама 5 минути изпълнени с копнежи други такива чувства пък и да те подарят с желание си е нещо.а палмата ..на палмата и се кефиш ден два и я забравяш..тя стваа досада.
-
Душицо,като за начало-недей да пиеш толкова.
Хахах а иначе в живота обикновено е така-голямата и красива палма,измества малкото невзрачно,макар и сладко,цветенце! -
много хубаво като разказз,сега съм на 6 бири и ми хареса много.а тази тъга на малкото цветенце е много тъжна.но ако малкото цветенце събере сили може да стране хубаво и красиво и голямо и то да стане обект на желание и любов а не някаква си пуста палма
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
За щастие не ми се е случило това на мен,но исках да пресъздам едни абсолютно реални,както сама си се изразила,неща.В природата на мъжа е да не може да се сдържа сред много и красиви жени,които го желаят.Способен е да изневерява,да има много жени,в случая описани като цветята от градината,но една жена в сърцето-палмата.