Малкото цвете
2 min reading
Аз съм малко цвете... Случайно попаднах в твоята градина.
И аз не помня как,един ден просто се събудих там...-насред
многото цветя.В началото не виждах останалите.Чувствах се
единственото и най-красиво цвете.
"Ах,колко е хубаво тук!"-помислих си аз! Така започнах да
живея.Там...в голямата градина пред дома ти.Всеки ден чаках
да те видя как минаваш.Чаках,чаках..просто да минеш ти.-да
полееш всички цветя,да ни погледаш,да се порадваш на всяко
едно от нас и после отново да си отидеш. А отсреща в дома
ти,там имаше саксия,в нея стоеше още едно цвете.Но то не
беше като нас,не беше като останалите,онези които бяха в
градината ти.То бе различно.Ти не спираше да се любуваш на
красотата на това цвете,не спираше да го даряваш с любовта си-постоянно.
Сякаш...сякаш то беше по-специално от другите.
Ден след ден,гледайки как отделяш повече любов, как се
грижиш за това цвете, нещо в мен умираше..Но какво можех да
направя.Аз бях едно малко градинско цветенце,жълтичко
цветенце.Как исках да се радваш и на мен така... като на
онова красиво екзотично растение.Онази палма-така висока,
с дълги изящни листа..Тя стоеше там,до прозореца в спалнята
ти..толкова близо до теб,и когато спиш и когато си буден.
Винаги там! Та около самата мен в градината имаше още
толкова много цветя!-Големи,малки!И всичките толкова
красиви.Дори с тях не можех да се сравнявам,та с нея ли..
Една нощ наблюдавах небето.Там съзрях ярко греещата луна
и хилядите разпиляни около нея звезди.Така бяхме и ние-
ти,аз и всички останали цветя..Да,ти даваше любов на всички,
но еднно цвете обичаше повече.Сякаш то бе твоето слънце.
Започнах да увяхвам.Вече не знаех защо,но не бях щастлива,
че съм в твоята голяма градина..Не бях щастлива,когато ти
идваше сутрин,защото после пак си отиваше.ИСкаше ми се да
чуя,че може и да не съм единственото цвете в твоята градина,
но съм най-красивото.Ала не чух такива думи. Такава бях още
от началото - едно от многото цветя в твоята голяма градина.
В градината да,в нея имаше място за всички цветя...но до
прозореца в стаята ти имаше място само за едно! Защо аз не
бях това цвете,защо не аз...
И аз не помня как,един ден просто се събудих там...-насред
многото цветя.В началото не виждах останалите.Чувствах се
единственото и най-красиво цвете.
"Ах,колко е хубаво тук!"-помислих си аз! Така започнах да
живея.Там...в голямата градина пред дома ти.Всеки ден чаках
да те видя как минаваш.Чаках,чаках..просто да минеш ти.-да
полееш всички цветя,да ни погледаш,да се порадваш на всяко
едно от нас и после отново да си отидеш. А отсреща в дома
ти,там имаше саксия,в нея стоеше още едно цвете.Но то не
беше като нас,не беше като останалите,онези които бяха в
градината ти.То бе различно.Ти не спираше да се любуваш на
красотата на това цвете,не спираше да го даряваш с любовта си-постоянно.
Сякаш...сякаш то беше по-специално от другите.
Ден след ден,гледайки как отделяш повече любов, как се
грижиш за това цвете, нещо в мен умираше..Но какво можех да
направя.Аз бях едно малко градинско цветенце,жълтичко
цветенце.Как исках да се радваш и на мен така... като на
онова красиво екзотично растение.Онази палма-така висока,
с дълги изящни листа..Тя стоеше там,до прозореца в спалнята
ти..толкова близо до теб,и когато спиш и когато си буден.
Винаги там! Та около самата мен в градината имаше още
толкова много цветя!-Големи,малки!И всичките толкова
красиви.Дори с тях не можех да се сравнявам,та с нея ли..
Една нощ наблюдавах небето.Там съзрях ярко греещата луна
и хилядите разпиляни около нея звезди.Така бяхме и ние-
ти,аз и всички останали цветя..Да,ти даваше любов на всички,
но еднно цвете обичаше повече.Сякаш то бе твоето слънце.
Започнах да увяхвам.Вече не знаех защо,но не бях щастлива,
че съм в твоята голяма градина..Не бях щастлива,когато ти
идваше сутрин,защото после пак си отиваше.ИСкаше ми се да
чуя,че може и да не съм единственото цвете в твоята градина,
но съм най-красивото.Ала не чух такива думи. Такава бях още
от началото - едно от многото цветя в твоята голяма градина.
В градината да,в нея имаше място за всички цветя...но до
прозореца в стаята ти имаше място само за едно! Защо аз не
бях това цвете,защо не аз...
© Ааа All rights reserved.
Ани,благодаря за 6-тичката,както и за прекрасния коментар.
