Малкото цвете
2 мин за четене
Аз съм малко цвете... Случайно попаднах в твоята градина.
И аз не помня как,един ден просто се събудих там...-насред
многото цветя.В началото не виждах останалите.Чувствах се
единственото и най-красиво цвете.
"Ах,колко е хубаво тук!"-помислих си аз! Така започнах да
живея.Там...в голямата градина пред дома ти.Всеки ден чаках
да те видя как минаваш.Чаках,чаках..просто да минеш ти.-да
полееш всички цветя,да ни погледаш,да се порадваш на всяко
едно от нас и после отново да си отидеш. А отсреща в дома
ти,там имаше саксия,в нея стоеше още едно цвете.Но то не
беше като нас,не беше като останалите,онези които бяха в
градината ти.То бе различно.Ти не спираше да се любуваш на
красотата на това цвете,не спираше да го даряваш с любовта си-постоянно.
Сякаш...сякаш то беше по-специално от другите.
Ден след ден,гледайки как отделяш повече любов, как се
грижиш за това цвете, нещо в мен умираше..Но какво можех да
направя.Аз бях едно малко градинско цветенце,жълтичко
цветенце.Как исках да се радваш и на мен така... като на
онова красиво екзотично растение.Онази палма-така висока,
с дълги изящни листа..Тя стоеше там,до прозореца в спалнята
ти..толкова близо до теб,и когато спиш и когато си буден.
Винаги там! Та около самата мен в градината имаше още
толкова много цветя!-Големи,малки!И всичките толкова
красиви.Дори с тях не можех да се сравнявам,та с нея ли..
Една нощ наблюдавах небето.Там съзрях ярко греещата луна
и хилядите разпиляни около нея звезди.Така бяхме и ние-
ти,аз и всички останали цветя..Да,ти даваше любов на всички,
но еднно цвете обичаше повече.Сякаш то бе твоето слънце.
Започнах да увяхвам.Вече не знаех защо,но не бях щастлива,
че съм в твоята голяма градина..Не бях щастлива,когато ти
идваше сутрин,защото после пак си отиваше.ИСкаше ми се да
чуя,че може и да не съм единственото цвете в твоята градина,
но съм най-красивото.Ала не чух такива думи. Такава бях още
от началото - едно от многото цветя в твоята голяма градина.
В градината да,в нея имаше място за всички цветя...но до
прозореца в стаята ти имаше място само за едно! Защо аз не
бях това цвете,защо не аз...
И аз не помня как,един ден просто се събудих там...-насред
многото цветя.В началото не виждах останалите.Чувствах се
единственото и най-красиво цвете.
"Ах,колко е хубаво тук!"-помислих си аз! Така започнах да
живея.Там...в голямата градина пред дома ти.Всеки ден чаках
да те видя как минаваш.Чаках,чаках..просто да минеш ти.-да
полееш всички цветя,да ни погледаш,да се порадваш на всяко
едно от нас и после отново да си отидеш. А отсреща в дома
ти,там имаше саксия,в нея стоеше още едно цвете.Но то не
беше като нас,не беше като останалите,онези които бяха в
градината ти.То бе различно.Ти не спираше да се любуваш на
красотата на това цвете,не спираше да го даряваш с любовта си-постоянно.
Сякаш...сякаш то беше по-специално от другите.
Ден след ден,гледайки как отделяш повече любов, как се
грижиш за това цвете, нещо в мен умираше..Но какво можех да
направя.Аз бях едно малко градинско цветенце,жълтичко
цветенце.Как исках да се радваш и на мен така... като на
онова красиво екзотично растение.Онази палма-така висока,
с дълги изящни листа..Тя стоеше там,до прозореца в спалнята
ти..толкова близо до теб,и когато спиш и когато си буден.
Винаги там! Та около самата мен в градината имаше още
толкова много цветя!-Големи,малки!И всичките толкова
красиви.Дори с тях не можех да се сравнявам,та с нея ли..
Една нощ наблюдавах небето.Там съзрях ярко греещата луна
и хилядите разпиляни около нея звезди.Така бяхме и ние-
ти,аз и всички останали цветя..Да,ти даваше любов на всички,
но еднно цвете обичаше повече.Сякаш то бе твоето слънце.
Започнах да увяхвам.Вече не знаех защо,но не бях щастлива,
че съм в твоята голяма градина..Не бях щастлива,когато ти
идваше сутрин,защото после пак си отиваше.ИСкаше ми се да
чуя,че може и да не съм единственото цвете в твоята градина,
но съм най-красивото.Ала не чух такива думи. Такава бях още
от началото - едно от многото цветя в твоята голяма градина.
В градината да,в нея имаше място за всички цветя...но до
прозореца в стаята ти имаше място само за едно! Защо аз не
бях това цвете,защо не аз...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ааа Всички права запазени
Ани,благодаря за 6-тичката,както и за прекрасния коментар.
