"Ако продължавам да ям така, ще им трябва багер, за да ме извлекат оттук, когато умра." - помисли си жената, докато загребваше поредната лъжица сладолед.
Беше се разположила на удобния диван с оранжеви възглавници в гостната, мебелирана в стил 80-те. Разсеяно зяпаше някакво предаване по телевизията и се тъпчеше с карамелов сладолед, гарниран с орехи. "Мама обича сладолед...колко жалко, че почти не й оставих от тази кутия..." - мислите на старата жена пъплеха бавно, подобно на облаците навън по ниското небе. "Няма да ни се размине бурята, май..." - в следобедната стая съвсем притъмня и гръмотевица избумтя, току над покрива на къщата. По стъклата запердасаха струи силен дъжд - силни и внезапни. Сара още гледаше стреснато към прозореца и потопа навън, когато телевизорът млъкна и угасна. Пак изтрещя и светкавици нарязаха почти черното небе.
Първата й мисъл бе за майка й - как ще понесе тази буря и аварията на тока? Подпирайки се на холовата масичка Сара се надигна тежко от дивана и се потъ ...