Мама патица и трите малки патенца

         Ходихме тия дни на село до баба с детето. То е на 4г и половина. Трябваше да окосим райграса. Градината на баба – едната половина е засадена със зеленчуци, ягоди, малини и овошки, а другата  с райграс и цветя. Баба ми е жилава родопчанка, да ми е жива и здрава и когато става дума за работа, може да сложи в малкото джобче на мантата си – цяла бригада с разглезени мамчета като мен. Държи се мъжки, не се оплаква, а ние с брат ми от време на време се включваме, но зеленчуковата градина основно тя си я гледа. Има и кокошки, едно куче и две котки с малки. Та сега тъкмо забръмчах с косачката, когато пред мен, забито на една пръчка, от нищото се появи кенче с бира Шуменско. После още едно. И още едно. Обърнати с главата надолу. Изключих машинката и потърсих баба.

- Бабо, какви са тия бири поникнали из градината?

Тя поливаше доматите, а детето ѝ асистираше с маркуча, като изглеждаше улисано от заниманието си.

- Къртица имам. – извика от редовете. – изядоха ми картофите.

- Брей. И ти ги черпиш с бира ли?

Баба ми си подаде главата учудена.

- Пенка – комшийката така я изгонила нейната. Като духне вятъра и се плашели от шума, но тази не се стряска.

- Бабо, и аз да бях нямаше да се стряскам. Даже, щях да докарам още къртици и да си направим банкет.

        Баба се усмихна.

              - И хапчета сложих, не бяга пущината.

- Бабо, изобщо няма да се плашиш. Сега ще ти кажа. Пенка няма да я слушаш. Чичо Гугъл ще попитаме.

Баба не зная дали ме чу, но аз веднага изключих косачката и седнах на тревата. Извадих телефона и започнах да пиша телеграма на чичкото:

„Помощ! Имаме къртица!“

И веднага се наредиха цяла върволица с отговори:

Номер 1: Капани, препарати, уреди против къртици.

Номер 2: Стар руски будилник, се навива в продължение на месец, веднъж в 7 ч сутринта и веднъж в 12ч на обяд, оставя се върху дупката на къртицата и тя се изнася в съседният двор.

Номер 3: Купуват се пиратки и се пускат в тунела.

Номер 4: Професионален отряд за борба с вредителите. Ние сме килърите и ще ви помогнем в борбата с наглите вредители.

Номер 5: Пъхнете глава от умряла риба на входа и на изхода на тунелите. Къртицата има силно обоняние и това ще я отдалечи от вашата градина.

Номер 5 много ми допадна. Евтино, практично, а акцията на килърите определено исках да не я виждам точно в градината на слънчевата ми баба. Веднага я уведомих, тя се съгласи и след като изкарахме един страхотен уикенд ѝ обещах, че в четвъртък от пазара, ще ѝ взема разни семена, храна за кокошките и разбира се: скумрия.

И ето ни в четвъртък на пазара аз и Васето, разхождаме се като освободители, защото това ни е едно от любимите места в града. Любимо, тъй като там има всякакви хора и можеш да си говориш с тях с отворена душа. Научаваш чудни истории, продавачките ти подават парче небе с очите си, и парче България с ръцете си, черпят детето с плодове, мият му ги, навсякъде усмихнат народ, отруден, може да оцени вкуса на хляба, на парата, трудил се е на нивата под жаркото слънце и се е молил за дъжд и плодородие. Наредени сергии, розови домати подредени в пирамиди, тънки краставички, домашни сирена, кашкавали, маслини, каквото си пожелаеш срещу стотинки. От една сергия мирише на цветя, на друга една бабичка е седнала на малко столче и ми предлага чубрица, от трета ухае на ягоди и череши, после всички аромати се смесват и те опияняват. Не ти се тръгва изобщо. Детенцето вече е по-кротко, не идва за първи път, кара до мен едно червено колело с три гуми и мята в багажничето разни плодчета, които харесва. Никога не пазаруваме в големи количества, станало ми е омразно от чужбина.

И сега купихме рибата и се запътихме към магазина за семена. Изведнъж две патета – едно черно и едно жълто изписукаха точно пред нас. Детето се въодушеви, скочи от колелото и започна да ги гони, аз рипнах хвърлих чантите и се затичах след детето и патетата, когато пред нас се появи един балканлия висок, колкото скалата пред  пещерата "Дяволското гърло". Държи патетата, гледа към детето все едно му казва:" Искаш ли ги, а? Харесват ли ти? Да, ама няма да ти ги дам!"

- Ваши ли са? – попитах аз, хващайки детето за ръка и едновременно следях за колелото и багажа подпрян на дървото.

- Мои. Искаш ли ги?

Васето не ме дочака да отговоря. Да мамо, може ли, може ли?

- Васе, това са малки патета, те живеят в двор. Ние нямаме двор.

- Моляяя те. – събра двете ръчички и очичките му за малко да изпуснат две сълзички.

- Не може. Отиваме да си съберем багажа. Къде ти е колелото? Нека първо да си поговорим малко.

Мъжът се подсмихна, взе си патките, но за всеки случай го проследих на кое място застана. Още тогава ми стана ясно, че патки ще се купуват, но имах намерение да подготвя малкото си фермерче за грижите свързани с тези невинни жълтури. Веднага ми щракна, че баба ми каза за квачката, която е насадила, но не помнех кога трябваше да се излюпят. През това време, докато си взимахме чантите и колелото, Васето ме обработваше, както само едно дете може.

- Мамо, знаеш ли защо искам да ми купиш патенцата?

- Защо? – попитах аз.

- Защото изобщо не съм виждал истински патета.

​​​​- Но знаеш ли, че ако ги вземем ще трябва да се грижиш за тях?

- Да, мамо обещавам.

- И няма да ги мачкаш, нито да ги стискаш, дори и много силно да ги обичаш, защото са крехки и слаби. Още са бебенца.

- Обещавам. – кимаше с глава и ме дърпаше към кашоните с патки, зайци и разни хвъркати.

- Добре, но трябва да се обадим на баба, за да я попитаме кога ще се измътят пилетата на кокошката.

- Йееее! Обичам те, мамо! Ще си имам най-пухкавите патенца.

Разясних му съвсем тихичко, (за да се заслуша), че ги взимаме само за няколко дни. След това се обадих на баба и установих, че евентуално в неделя ще има пиленца. Подготвих и нея за новата ситуация. Оставаше да кажем на таткото. Там очаквах някакъв отбой, но при вида на пухкавелковците, забравих за всичко.

Дадоха ни двете патенца беглец – едното жълто, а другото черничко с шарки. Великанът от сергията ни снабди с храна и един празен кашон от банани, докато се подсмихваше загадъчно. Аз естествено му зададох разни въпроси от общ характер, свързани със здравето и навиците на новите домашни любимци, той ме увери че не са капризни като пиленцата и всичко щяло да бъде наред.

След около десет минути, си тръгнахме. В далечината ми се стори, че двама полицаи се навъртат около колата, но като се знам каква съм късметлийка и до сега за 8 години, никога не са ме спирали, се усъмних, че чакат мен.

- Добър ден! – подсмихна се единия. – Тук е забранено паркирането.

Веднага забелязах, че няма друга кола, освен моята.

- И къде е знакът? – изненадах се аз. - Винаги паркирам тук и знам, че не е забранено. Поне не беше.

- Той не се вижда оттук, зад завоя е. – отвърна по-младият, който ми се стори, че го е страх да ми иска документите.

- Ще трябва да ви напишем акт. – изрече мустакатият, като се стараеше да вдъхва уважение – дайте си документите.

Сложих детето да седне отзад с кашона, като набързо отговорих на всичките му въпроси, метнах чантите с багажа и скумрията в багажника и си дадох документите на по-възрастният.

- Колко ще ми е акта?

По-младия започна да примигва деликатно и отстрани, ако някой ни гледаше, би си помислил, че не аз съм в нарушение, а той.

- Ще ви пиша възможно най-малкият, но без него не може, в нарушение сте и не можем да си затворим очите.

- Добре де, вие си вършите работата, естествено. Много ясно, че няма да си затваряте очите. - почесах се по главата, като се притесня и толкова бързо започвам да говоря, че понякога се чудя на себе си и сама се смея - Това ви е работата, дори ако питате мен, ще трябва да да ви черпим допълнително задето си ги отваряте. Малко останаха такива съвестни полицаи като вас. Ако бяха други, щяха да ми поискат подкуп и щяха сега да идат да ядат шкембе, кебапчета и шопска салата в някой прохладен ресторант. Просто е похвално, това което правите.

Младокът взе да се усмихва свенливо подпрян на капака с химикал и бумаги, докато пишеше. Мустакатия дългуч беше скръстил ръце и от време на време върха на извитият му черен мустак потреперваше доволно. Написаха ми глоба 20 лева, поговорихме за колата, която карах и си ме изпратиха по-живо по здраво.  

следва...