Пристигнах с колата си в съботния следобед на любимият ми плаж Луца, в малко градче на около 30-35 километра от Атина. Имах тук позната ли, бивша приятелка ли, работеше в една таверна, ще й се обадя, че колата ще е на паркинга им.
Мария, дребничко момиче, лъчезарно, усмихнато. Какво не хареса в мен преди време не знам , тръгна си изведнъж и доста време не се обаждаше по мобилния.
Наистина се зарадва на срещата ни
- Как така, как се сети за мен, трябва да обърна нещо. Глупавата аз изплаших се от тебе и избягах - изрече тя с насмешка, прегърна ме през кръста и търкаше нежно глава в плещите ми
- Вярно, от какво се уплаши тогава, скочи и побягна към квартирата си, звъних няколко пъти по мобилния, но ти така и не се обади - говорех и галех косата й
- Даа, изплаших се, такъв едър мъж, ще мога ли да,... няма ли да...Колко съм била глупава - и удряше нежно с юмручета по плещите ми - И да съжалявам вече е късно, поне да бяхме опитали после
- Мария, направо на задачата. Подготвяме се с една госп ...