Лицето ѝ бе поруменяло.
- Добре ли си - усмихнах се широко - Хайде отиваме у нас, тъкмо ще си починеш, ще хапнем нещо и утре сме на работа
В метрото стояхме прави и прегърнати, мълчаливи и вглъбени в себе си, а багажните ни ранички висяха на рамото ми.
- Пристигнахме, ето тук живея. Заповядай, има топла вода, ще ти донеса хавлия, мой спортен екип да се преоблечеш, тук в стаята ти е банята - занареждах като свенлив домакин - А аз ще приготвя нещо за хапване. В такива случай се пие за победата, имам кентчета бира, кола, фанта... метакса. Все пак успеха ни трябва да се полее
Да съм се забавил 15 минути в кухнята. Сложих баница да се пече, измих и нарязах домати, краставици с парченца сирене, маслини и зехтин.
За малко да изпусна чиниите. Тя бе приседнала на крайчеца на дивана в същия си спортен екип, руменината бе изчезнала, гледаше с полуизцъклени очи. Някакво, неадекватно състояние ли...
- Каралайн, добре ли си. Не си взела душ, защо,... големи и разумни хора сме, а аз не разчитам само ...