Хладничко, гледам нахлупили шапки, някои с вдигнати яки на якетата, да бе все едно са в Оймякон.

Загледах се, усмихната жена, развяла пешовете на палтото си, червен дълъг шал, усмихната.

Каралайн, тя е тук, дошла е да ми каже, че лъжата й е лъжа, че е богата наследница, че наблюдава гръцката фирма на дядо си, че мога да се пренеса да живея при нея в призрачната й наследствена къща

'' Това беше изпитание, Питър, исках да обичаш мен, а не  наследството ми. Ти го доказа, че ме обичаш,... обичаш ли ме още Пит? '', откъде пък се взе тази реплика.

Непознатата жена се хвърли в обятията на чакащия мъж, и радостни тръгнаха нанякъде.

Халюцинираш отново, Петро, я се стегни.

Вярно, коя беше Каралайн. Просто жената, заради която едва завърших бягането.

Подухващият хладен ветрец ме разведри. Да гледам ли часовника. Мария ще дойде.

- Бам, бам, бам - изкочи пред мен Мария и нанесе  по диафрагмата ми ония съкрушителни удари на ''огромните'' си юмруци.

- Ооох, помощ, падам - завъртях се като начинаещ артист - Нападат ме, помоощ

- Я, я се наведи малко да ти кажа нещо на ушенце...и последва нежна целувка по устните ми.

- О, хитрушата тии, чакай да те повдигна  да ти е по-удобно.

Никой не ни обръщаше внимание. Само ветрецът гонеше падналите листа по настилката.

- Мария, къде искаш да идем, в онова кафенце, дето го нарекохме нашето, хладничко е вече навън.

- Къде ли, у вас може ли, нали е топличко - смееше се тя.

Тръгнахме, тя ме взе под ръка, опряла глава на рамото ми.

Крачехме бавно към метрото.

То потропваше весело. Мария се бе сгушила в мен, нежна и топличка.

- Ще пийнем Метакса  да се сгреем, нали? - предложих

- Може, но нали спортистите не пият - шеговито попита тя.

- Може да пийнат, но да не прекаляват- философски заключих - А сега съм в творческа отпуска до пролетта и после ще се пробвам отново.

Тя се загледа в удостоверенията, възпоменателните медали за участие, накачени по стената като за изложба.

- Всичко това твое ли е? - плахо попита Мария

- Да - отговорих скромно - Но тази година се изложих, едва завърших и само удостоверение за завършил участник.

 - Да, казват имало някакъв вирус и затова доста хора не са и завършили - лаконично каза тя.

- Ами ти как си, как така се сети за мен? - попитах с насмешка.

- Наздраве, и ела тук до мен, да си ми под ръка, не бягай .

Отпих глътка Метакса и се настаних до нея.

- Мария, да те попитам, кажи ми истината, ти тогава защо избяга, изплаши ли се нещо?...едва ли бихме го направили на пейката.

- От какво да се изплаша. Нали знаеш жените сме така устроени, ежемесечен цикъл, едни го чакат с нетърпение, други дано не дойде. Уж при мен всичко беше нормално, знаех си, че ще ми дойде след 2-3 дни, и затова се отпуснах, каквото и да стане '' в края съм '', едва ли ще забременея.

Изглежда много емоционално постъпих, бях върху му, почувствах как спазма се спуска надолу по мене, сега я оплесках, че ще оплескам и тебе. Скочих като ужилена, загледах се между краката ти, нали си спомняш, тръгнах си веднага. Трябвало ми е  няколко минути да се оплескаме.

Досрамя ме, вкъщи си поплаках, точно сега ли, не можа ли да изчакаш поне няколко часа.Не смеех да ти се обадя от срам, не знам дали си изпадал в такова състояние.

Та това е, ако искаш вярвай...

И  виновно наведе глава. Погалих я нежно по косата. Тя долепи глава в дланта ми.

Лека въздишка се изтръгна от нея.

- Знаеш ли, след като се разделихме , така да се каже - тихичко продължи тя - Запознах се с едно момче, добро, приятно, то всички мъже сте такива, де.И още  на втората, третата седмица, хайде да правим секс. Добре де, как да правим, като знам само, че се казваш Гошо. Ама аз те обичам, за 15-20 дни ме заобичал, е кажи ми, не е ли лъжец. Хайде може и да не е, ще го пробвам. Започнах да се разсъбличам веднъж, той потърква ръце.

- Гоше, да ти кажа, болна съм и взимам хапчета, правя си изследвания .

Изчезна яко дим, както се казва. Сега аз се изплаших, да не ме изпее в таверната, нали знаеше къде работя, и ще изхвърча от работата си.

После дойде в таверната някакъв намахан, с купешки приказки, подмазва ми се. Ленчето дето е на салатите ми казва '' Марийче, внимавай в тоя, ще те окраде и окото му няма да мигне, не ми се струва читав, виж го как гледа посетителите. Пък и тебе заглежда и се облизва.

Оня все ми разправяше едни порнографии, как щял да ме опъне на тезгяха, как се ближело сладолед. Приемах всичко на шега, закачки все едно. Можех да го скастря веднага, нали аз съм главният готвач, а той работник кухня, но откога търсехме мъж за кухнята, нали имаше доста работа. Издебна веднъж, че няма никой в кухнята, аз режех гърбом моркови, но го гледам като на огледало е една голяма алпака тенджера. Бърка нашия в гащите, извади го през дюкана готов да го размахва. Извърнах се и го сграбчих,... смехории, виж ми ръчичката изгуби се в нея, а с другата държах ножа, трябваше само да замахна.

- Слушай, мръснико, няма да го режа, до довечера да си се омел от заведението, иначе без теб, ще те накълцам на парчета и в казана

А той стои с отворена уста и разкопчан панталон.

- Ясна ли съм? - и забих ножа в дъската за рязане. Взех голям морков и го напъхах в устата му.

Никой не разбра защо и как е напуснал. Разплаках се тогава за теб, едър мъж а така добър и внимателен беше с мене. Глупачка глупава, един човек да се държи мило с мен, а аз да се прецакам. Когато те целунах на паркинга за колата,тогава си казах '' Марийо, патко загубена, изпусна питомното, а върви да гониш дивото.''

А с онази маратонката какво стана, кой от двамата беше по-влюбен, така се гледахте тогава като дойдохте с колелата,...та къде отиде онази маратонката, казваш.

            Понаместих гласа си и без заобиколки разказах всичко, с тъга ли, или по-скоро с гняв, че вярвам в доброто начало на всички хора.

- А аз си помислих, чужденката ми го отне. Няколко пъти те видях из Атина, ти не ме забеляза, а и аз не ти се обадих, вървеше като в съня си. И си казах мечка страх, мене не, ще му се обадя. Е, обадих се и се престраших, и у вас да дойда

Настъпи  неловко мълчание, поразмърдах се

- Къде, къде тръгна - с изненада попита тя

- Отивам да скрия всички ножове и вилици - смеех се аз

- Чакай малко, до къде бяхме стигнали в онази нощ - говореше сериозно Мария, разкопчавайки копчетата на блузата си и я извади от панталона - Сега е твой ред

Хвана ме за ръка, предърпа ме да седна и се настани в оная поза от преди доста време.

Какво следва нататък,...Мария ми подсказа. Започна да ме целува, стискаше  нежно със зъби устната ми, ръцете й се завряха под ризата ми. Топлият й дъх ме опияняваше, колко малко му трябва на човек да получи нежност и да дари такава.

Връхчетата на голите й гърди приятно ме боцкаха.

Остана най -трудното, никъде в Интернет не пише, Гугъл също мълчи, как се свалят панталони, когато си седнал. Първо копчето, после ципа, после... ето тук трябват указания.

.................следва