http://youtube.com/watch?v=HaUjgOHiVBk&feature=related
На Теодор Иванов - с благодарност и уважение!
От месеци ме мъчеше творческа суша. Не можех да напиша и ред. Станах заядлива и кисела. И преди да падне жертва някой невинен, метнах раницата, вързах връзките на бойните маратонки и поех към планинското село.
Пристигнах в ранния следобед. Вратата на селската кръчма зееше с крива усмивка и отвътре извиваше турбо-чалга. Бях гладна и жадна. Без да мисля, влязох и тропнах на бара отърканата раничка.
Кръчмарят ме огледа като че за пръв път вижда жена и забърса плота пред мен мнооого бавно. Докато отворя уста да кажа какво искам, малко живо човече без възраст висна като ленивец на столчето до мен и впери очи в чантата.
Разпери ръце и се подпря на тях.
- Одека си?
Мразех този въпрос. Откъде трябваше да започна? От онова малко селце, дето сега е в Северна Гърция, или от солунската баба, а може би от селцето под баира с кактусите.
- От София.
- Ааааа - разочаровано сключи ръце човечето - рекох ...