Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.
/Категорично лично неправилно мнение, за което не носи отговорност никой - най-вече авторът. От жегата е... Смятам го за нецензурно - както казах на Юри: най-точната рима е гласувам/псувам. В заглавието присъстваш и цаца, ама ще караме без мезе - нали за такова ни взеха вече./
Най-интересното на изборите са коментарите преди, по време и след тях. Особено, когато ги правят хора, потънали до шия в блатото на политиканщината…
Само че мен не ме интересуват истерии, тъпотии, наглости, дебилщини и самохвалства. В повечето случаи – като гордеещи се с маркучетата хлапета на плажа, не смеещи да погледнат към възрастните и притежанията им.
Сега слушаме кой бил победил, ама кому някой пикал в гащите, кого прецакали за пореден път, обаче все още не се признава за резбован обратно.
И ни натрисат ревове, злоби, дрънканици на чалгаджии, селяндурски тарикати, червеникакви, бесни, антибългари, сбиротоци всякакви.
Които имат претенциите, че са наша еманация, наши представители, наши образи и подобия.
Най-лошото е, че май в това са прави.
Но не за всички.
Обърнете внимание как леко и меко се заобикаля огромния проблем за политиканите – НЕГЛАСУВАЩИТЕ! Изчислиха кой какви гласове заграбил, но бавят ли, бавят с процента на нежелаещите да бъдат признати за балами. Гласували са 42,19%!!!
А непожелалите са много – повече от 50%.
Което в математиката означава срив на другите резултати. Даже референдумите с под половината участници рухват.
Но това не е референдум, твърдят юристите.
Така е – при тях всичко криво е право.
Дори един да гласува – изборите са признати. Защото целта им не е избор на най-добро държавно ръководство, а разпределение на субсидии и бизнес ниши, на далавери и аванти за политиканите и съучастниците им.
Пък и свикваме с тая пишман математика. На матурата смъкват ли, смъкват броя на необходимите точки за тромбенце. Скоро ще е достатъчна и една /1/ точка. Да се отбие номерът…
Макар в нормалния свят за заветната тройка да се изискват поне 50 точки!
Е, какво пък – лъжем си се и се кефим на акъла си. Щото, нали – ние сме на второ място по интелект в света. И на първо по скромност…
Народопсихиатрия…
Само дето резултатите показват различни от рекламираното резултати. Първите /какви първи, бе братчета и сестричета – от десетилетия няма партия, седнала на трапезата с 51% от имащите право на глас!/, та първите имали официално 24,08%, вторите 23,51%, третите 13,39% и така нататък…
Победа? С 24,08% от гласувалите? Тоест – едва 12,04% от българите, имащи право на глас!!!
Така си беше и досега – „победителят“ с Жипката получаваше /уреждаше, купуваше/ около 15% и си намираше патерица.
Да, полицията сряза бая връзки между кукловоди и електорат. Циганите масово се свиха по гетата – ми, що да ходят до урната, когато няма файда?
А нечии резултати видимо скочиха. На едните – от 7% до 10,71%?
Математиката говори друго. На практика – 5%!!! Дори с вносните гласове. И сред тия хора се увеличават мислещите, отказващи да са електорат…
Както отдавна е забелязано – при изнасилване моралната победа е на жертвата, а не на насилника. Активността в този случай не е похвална…
Какво ни е нужно?
Промяна.
Резултатите са важни, разбира се, но не само за политическото ни бъдеще. По-важен е изборът на народа. Много, много показателен е. Точно според казаното от Софроний Врачански: „Понеже то ест вещ природна: учен человек ученнаго люби и прост - простаго, и пиян - пияннаго.“
А вие сами определяйте кой в коя група е – според собствения акъл…
Изводът ми – И тези избори показаха: не сме готови за демокрация. Истинска, теоретична. Не тая на практика – битпазарната демокрация. Каквато има в ЕС, в САЩ, къде ли още не – и която е много, много далеч от оная, мечтаната и очакваната.
А, за да стигнем до нея, трябва да извървим дълъг път. По стъпала – исторически стъпала.
И най-напред трябва да въвеждаме демокрацията поетапно, постепенно.
Например – да се върнем назад и установим правила. Ценз!
Не гласуване за Сульо и Пульо, не вот на неграмотните, не избори срещу заплащане. /У нас не е първият опит с шут на трона. Пробваха в Италия, влачат последствията в Украйна/
Най-напред – изборно право и изборни документи. За избиратели и кандидати. Всички! Примерно – изборна книжка. Която да се получава след изпит. По материалите за осми клас /Тук се сепвам – че ние ще останем без политиканите?!/…
Второ – възрастов ценз. Получаване право на глас след изкарване на диплома за средно образование и след изпит. А краят – при пенсионирането. Което вкарва и мен в тая група. Но го съзнавам – каквото съм можал, направих. Натам – младите сами да решават бъдещето си. Моето мнение не се отнема, но няма да го налагам с бюлетина. Рисковете си остават за младите избиратели. А аз и другите старчоци – да гледаме, радваме се или критикуваме…
Накрая – право на глас само за тези, които плащат данъци тук. Тук! Искаш да изкараш повече пари, да създадеш условия за децата си, да… Абе, каквото щеш – но без да решаваш от Лондон или Бурса как да живеят хората тук.
Плащай си данъците – и гласувай…
Така ще бъде изрязана и паразитната паплач, печелеща от избори на избори. Без право на глас – и без корупция при вота… Защото заможен човек не продава евтино гласа си. А високите цени просто ще откажат купувачите – нямат сметка.
Регрес? Не, просто опит да се изчисти паразитното, отровното, ненужното…
А то се прави с остър нож…
Защото се оказва, че недоволните – ПОВЕЧЕ ОТ ПОЛОВИНАТА БЪЛГАРИ! – нямат изход. Или трябва да избират от всички лайна най-немиришещото, или да скърцат със зъби и наблюдават плавното красиво потъване на Атлантидата ни…
А историята показва и трети път – най-страшният. Отвратеното мнозинство срещу отвратителното малцинство…
Бунт, въстание, революция – подробностите уточняват бъдещите историци.
Ако има оцелели…
© Георги Коновски Все права защищены